Говорим от бункера на нашите съзнания. Отвъд Края на Света. Тук бат Дидо, тук бат Дидо. Чува ли ме някой? Светът не свърши. Повтарям - светът НЕ свърши.
Чухме какви ли не глупости. На момент даже аз се бях притеснил. Не точно заради идеята за Края - всичко ще свърши някой ден. Колкото заради мисълта, че няма да мога да видя някои хора отново. Беше ме страх от това. Глупаво, нали? Един индивудалист като мен да го е страх от нещо такова. Е, да… Но нещата се променят.
Чухме какво ли не. Гигантско земетресение. Всемирен потоп. Планетата хЪ, която щяла да ни удари. Планетарно шоу, което щяло да насочи Адската енергия към нас. Че Бог щял да слезе. Че на Земята щели да останат само праведните души, а нас кофти душите, щели да ни телепортират на друга планета- абсолютен близнак на Земята. И никой нищо нямало да разбере.
Истината е доста гнусна. И я коментирах преди около 6 месеца, когато се вещаеше предният Апокалипсис. От някакъв пичозен проповедник, чието име не смятам че ще запомня. Та, Краят на дните. Апокалипсисът. Идването на Антихриста. Това е бизнес. Бизнес, печелещ от лесноводещи се идиоти. Които следват бай Овчар. Бай Овчар може да е един човек, може и да е събирателен образ.Но голата истина е, че бай Овчар, каквото и да е това, печели много. Власт, пари. Живеем във време, в което всеки има правото да си регистрира религиозна движение. Серизоно се замислих да си основа църква. Ще бъда бат Дидо- пророкът от небето. Ще виждам лилава светлина. И ще обещавам добре обезкосмени мацки за всички, които дават пари. Не, чакай. Това звучи все едно съм решил да ставам сводник. Пимп мии. Глупости, не съм сводник! Държах да го отбележа в прав текст. Идеята, която се опитвам да изкажа е, че масите се водят лесно. Трябва ти само някой, който да говори увлекателно. Да може да прикове погледите върху него и да е достатъчно безкрупулен за да промива съзнания.
В момента говоря със Слънчо по телефона. Здравей, Слънчо! :*
Преждевременно прекъснах говоренето със Слънчо заради баща ми. Поздрави…
Отново съм тук. Ям бейкролс.
Още веднъж ще направя опит да обобщя това за което говоря - претегляйте фактите. Не взимайте голи твърдения за чиста монета. Направете проучване. Използвайте главите си. И не изпадайте в паника. Не позволявайте да ви водят за носа. Защото животът е ваш! Решенията също!
Извън апокапстичния сценарии за вчера- целувам те. ;>
Здравееей. Да! Ти! Знам, че си решила да видиш дали има нещо ново. Навярно си уморена. И си седнала просто да починеш. Или пък просто от любопитство. А може би… Няма значение. Важното е, че си тук. Настани ли се удобно? Нека ти разкажа една малка история.
Имало едно време един сняг.И снегът решил да покаже на света що за пич е. И се проснал на земята. И казал - няма да мърдам от тук. И едно човече искало да направи ангелче в него. Обаче така и не се престрашило. За сметка на това обаче смело заграбило една шепа и я навряло на приятеля си в… След определен период на травма и реанимация от страна на кака ти духалката, изръзналият се събудил. Намигнал. Което е странно. И казал - мъртва сииии… А ти каза- това е мой лаф. И той клюмнал нещастен.
Гарите са големи и тъжни места, където хората се разделят.
Гарите са големи и усмихнати места, където хората отново се събират.
А аз мисля да си подредя стаята. Имам дива нужда от почивка. И отново да започна да програмирам. Отново към глупавата рутина, която мразя.
Вафлаааа. ВАФЛАААА! Легло. И пренастройка. По другите честоти. Стандартните скучни излчъвания. Мразя ги! Трудно можеш да се върнеш към стандартно излчъване, след извънредна емисия. Нооооооооо я има прекрасната идея, че скоро тези иначе толкова обикновенни честоти, ще бъдат прекъснати отново. От нещо красиво. Нещо неповторимо. Нещо прекрасно. Упс, пръднах. (а ти пък се усмихна). Нещо като теб. ;>
Друго нещо интересно? Реших да си сваля брадата. И без да си оставям бакендбарди. Просто ей така. Чакам само повод.
Още? Леглоооооооооо.
Какъв пичозен начин да легнеш последната вечер преди Края. Леглоооооооооооооооооооооооооо.
Песен! момент, трябва ни песен!
Мисля, че се връзва перфектно с предстоящият Край.
Лирическо въведение: Нощта е мрачна. Навън вали… .сняг. А може би дъжд. Твърде ми е студено, за да стана да проверя. А пък ми е яко да лежа до това нежно малко същество, което ме бие. Също толкова нежно. Чувствам се супер на място - тя се е разплула на 7/8 от леглото, а аз се разполагам царски със целия остатък. Зъбите ми издават красив звук- дздздздздздздз. Мисълта ми лети в облаците- коло много място ми е оставила. КОлко ми е яко тук. /Да, междудругото, наистина ми е яко да съм до нея… но когато тя ме пипа… по ръката… и по краката. и по…. даааа/ МЕждудругото, както си спяхме така нежно тая нощ, бях събуден от още по-нежен лакят по носа… Казах - оооооо! *взъмущав* - а тя каза- ъъъъъъъ и отново заспа. По-късно ми беше обяснено, че съм бил набит, защото сутирнта /СЛЕДВАЩАТА СУТРИН/ съм щял да я събудя в 8 часа с нежната любовна лирика- ДЪРТ КОЗЕЛ МЛАДА ВЪРЛБА ЛЮЩШЕШЕ. НО, да се върнем на вечерта. Ние си лежим в поза- половината ми гъз лети във въздуха /това е за мъжката част/. Малкото е слънчево и нацупено. Тоест нацупено. Мрачно. /тя каза млачно/. В тоя дискретен времеви момент, в тази иначе толква слънчева нощ, Туниту хвана Стамат /името е сменено умишлено/ за косите и каза- ела тука КУРВООО. Ние с Малкото погледнахме учудено с интерес. ПОследвалото случка ни беляза емоционално /демек психически/ за цЕл живот. Туниту изнасилваше Стамат. Тя каза, че има пишка. Странното беше, че Стамат издаваше звуци, все едно в гъза му има… пишка. В момента в който пиша товат, Стамат ме гледа нацупено и споделя, че като си спомни това, още го боли. Въпрос- ЗАЩО НЕ ПОЛЗВА ВАЗЕЛИН, СТАМАТЕ?! Туниту му плюна междуедругото. Събра една нежна, голяма, лепква, мазна, ЖЪЛТА грозна… /щях да напиша храчка, но Туниту стачкува/. Значи, събра една нежна, голяма, лепкава, мазна, ЖЪЛТА ГРОЗНА устна слус и смаза на Стамат дупЕто. И както се казва във вица за голяма Бърта, каза …. абе представи си, че си свиваш устата в поза пилешки анус и си поемаш въздух. След тази вечер, Стамат се прероди. И пожела на Туниту в следващия си живот да бъде мъж, който само го ебат. За да види как е. За да усети болката му. За да може и той да я ебе. В момента, той я яхна. ОМГ! ГМО! ОМФГ! Сега Туниту издава еротично звуци, а моята мъжественост страта прякто от това. Малкото се смее. Мъжествеността ми се сви още повече. Стамат ме гледа страстно… Вече нямам мъжественост. Туниту хлъцна. Малкото ме целунааа. О, там долу все още има някой. ИЗпорсих си целувка, и вече пак съм мъж. ДО кога? До кога така, ще бъде подлаган на физически… Чакай малко сега пишем, за вечерта, когато Туниту стана мъШ. Всяка една жена има такъв период. В който става мъШ. Едър, космат, гърдат мъШ. Тя каза, че иска да бъде мъж. Ние й казахме, че може да й се присади пишка. НО тя отказа. ОСновата на един мъж е, да има пишак. КАкъв мъШ ш си ако нямаш пишка?! Всички известни мъже… повече известни мъже имат пишка. /Тука правим едно изключение, извинявам се на Кирчо, Генадии, Спас, и ламята Спаска/. Вие нямате пишки. Малкото заспа. СЕга ми е странно. Стамат и той заспива. Снощи беше диво. Тя го яздяше. Той пърхаше. Като кон. Бесен кон. Конете имат големи пишки. Малкото, което не иска да бъде Макоо, но е малко, ме запита как мога да пиша такива глупости. Имам перфектен отговор- с десет пръста. СЕга трябвало да й се извиня за нещо. За какво, попигха аз? Ами сутринта съм й пял каза тя. Романтиката е мъртва. Станах, изпиках са, измих си очите, тя чу като пикая. След това направих кафе, сервирах й го! ДАдох й кексче! ПЯХ Й! И сега трябва да й се извиня. Извинявай… Няма повече да ти нося кексчета. Но от пеенито ми няма да се откажа. ТО е нежно, краскиво и показва колко многто те обичам слявото ухо. Защото един истински мъж, обича една истинска жена… с сялово си ухо. Това е най-ерогенната зона на един истниски мъж. ухото. НЕ УШОТООООООООО. Имам косми в носа. И на гъза. И по краката. Аз съм истински мъШ. Туниту, ти имаш ли косми по гърдите? Трябва да питаме Стамат. Стамата, каза че ТУниту има рунатави гърди. Ето, още една псдихо травма за моя гъз. И за на Стамат гъза. Малкото се сърди. Толкова ек расива рано сутпхрин. Искам да я цункам. И да мъртъъъв сииии. Имам чувството, че така ми обяснява колко много иска да ме чука. Неее. По-скоро да ме убие. Да ме обезчести. Да ми обръсне космите… или да ме обезкости.
Сериозно. Тя е най-нежното същество на света и да, ще й да ми обръсне дупето….. Не да го обръсне, да ми направи кола маска. Различно е. Ха-ха-ха. И когато четеш това, искам да знаеш, че ти си най-прекрасонто същество на света. И че много те мъртъв. ;> Ай стига толкоз съм писал.
ПС. Стамат страда. И се смее. Странно е. Хем го боли, хем го събри. А Туниту, си го премести от левия крачол в десния, почеса си дупиту и седна да ебе Стамат…
пп. Всяка приликта с действителни лица и събития, е напълно преднамерена. /демек неслучайна/.
пп2. Туниту е жена.
пп3. аз не
пп4 Стамат е мъж /и не се казва Стамат/
пп5. ОТивам да целуна Малкото и да му кажа колко го мъртъв. {P}
Пиша това в пълно полусъзнание, докато Малкото ми е седнало в скута. Тя е толкова сладка, като се смее, и ме бие, докагто правя това. ТОку що ме ухапа за ухото и каза- Недееей, не те бияяя. (това е лъжа). Сега Малкото си говори сама, и пита кое било лъжа- че ме бие или…. (липическо мълчание, примесено със скимтене). Удар по главата. Тя стана. СЕга ми е тъжно и самотно. О, тя се връща. Почти ме целуна. Сега се обърна и каза - няма да те целуна. В момента лежи на леглото и игушка…. мечката. (буквално). Мечката се казва Дидко. Мечокът Дидко. Подарих й го една сряда. Тя попита, дли е правилно да се каже в една сряда или една сряда. Аз се почесах умно и продължих да пиша. ега Малкото се нацупи, обърна се към стената и ми скара: КАза- Стига с туй Малкото бьееее. Сега тя ме заплашва, че ще ме умъртви, ако публиквам това нещо. Исам да помоля Кристиян, ако не види нищо ново в моя блог в близките 2 дена, да се обади в полицията. Сега се смее. И ме заплашва да ме замери с бай Мечо. Сега ме гледа. ТОлкова е красива, когато се смее. С тези червени гащички. И иска да ме чисти. Явно съм направил бъркотия. Дааааа. ОПределено тя.
Даа. Сега й казах да каже песен. И тя каза. И нека да я споделим. ооооо шис литъл рънауей.
СЕга тя дойде и започна да ме инспектира. ПОдозирам, че искам да си прокрадне ръката малко по-надолу, така че спирам. Обичам усмивката й.