Ей, май ще се откажа да гледам Формула 1- единственото нещо, което от време на реме ме слагаше пред телевизора. След днескашното състезание, съм тотално разочарован. Всъщност, по-добре да го нарека “състезание”.То бива лайна, ама това вече е прекалено. Няколко обиколки преди края, Фетел първи- сменял веднъж гуми, Алонсо втори- сменял два пъти гуми, Бътън-трети и той с нови гуми. Тримата на разстояние под секунда. Очеизвадно е, че онова плезещо се лайно Фетел ще сдаде първото място и точно тогава става катастрофа, червен флаг, и надпреварата спира за момент. И кво сега?!? Вместо да чакаме на стартовата решетка рестарта, те си спират, разни механици почват да щъкат. Пляс, пляс- Фетел с нови гуми. Да ве! Пляс, пляс- оня Хамилтън с оправено задно крило и нов нос. Еее, а стига бе! И после след рестарта, то пък оставаше и лайнато Фетел да не победи. Просто кефът от надпреварата беше тотално загубен. Как е възмжно да им разрешават такива изпълнения?! Заради сигурността?! Ми, като искате да е сигурно, направо слагайте пилотите с по едно дистанционно в боксовете, и да се управляват колите от боксовете. Деа и простотиите. ЕДно време ми беше кеф да гледам Ф1. В момента съм меко казано разочарован. Малко по-емоционално, ама Фетел най-малко заслужаваше победата в тази напрревара. Той НЯМАШЕ право да победи. Безплатен пит стоп… Де се е чуло и видяло това. :X
Напред! Напред! Напред!
По път, безлюден, празен и тих.
Пътят е твой. Сърцето й- да.
Камък скришом си пожела,
съживен от отдавна проронена сълза.
Напред! Напред! Напред!
С бодра крачка и със невиждащи очи,
стъпки навред, светлина - малко във встрани-
отдавна мъртва във нашите Мечти.
Напред! Напред! Напред!
От мъртвешка безчувственост обзет.
Тя - твоят отдавна забравен,
далечен, лъжовен и бледен обет.
Някога сърце имаше ти.
Съживено от нежните й захарни сълзи.
Кап-Кап. Кап-Кап.
Само път остана.
И песента.
На леко ръмящия,
топъл и безчувствен,
пролетен дъжд.