Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

Здравей ти, която замина с влака.

Липсваш ми.

Гордея се с Малкото, че си спря фацабока. Не казвам изтри, защото… то това не може  да се изтрие.

<Редакция няколко часа по-късно: Все пак си го върна. Колко “неочаквано”. :D

Странно ми е колко далеч и близо може да бъде някой човек до теб. Днес продължих с пируетите. Все още не съм паднал. Нямам намерение и да падна.  Лед. Но ударих колата. Пак. Лед. Галоши. Искам хубави зимни гуми. И книгата за “Хотел Калифорния”.  И нов телефон. И нови гащи. И още 1 суитчър. (въпреки, че според сестра ми се пишело суитшърт… /сладка риза деа… :D/) и нови обувки… Но от всичко най-много за Коледа, искам теб. Да те прегърна, да те целуна, да погаля косите ти. Да те гледам как заспиваш.   Да вдишам от теб. Да те хвана за ръка. И да спра Времето. За да можеш да си тук. И сега.  Имагинерностите имат реално изображение на числовата ос.  Корен от -2. Има решение. Има! И винаги ще има.

Хей ти.