Добро утро. Започва нечетна седмица. Преведено като за простосмъртните, това ще рече по-тежка програма, две упражнения по физика, десетина 7-8 часа повече лекций и ПУ-та. Но пък след нечетната, идва четната. Аз съм фен на четните седмици. Трябва да им основа фенклуб, да ги издигна на пиедестал, и да ги почитам и уважавам. Леле, сънувах, че съм пропуснал упражнение по физика. Беше супер стресиращо. И супер много й се молех на онази даскалка да ме пусне. Толкова ме е стесирала въпросната персона, че няма накъде повече.. Много ли липсва българския език. Вчера от носталгия, си разтворих литературата за 11-ти клас и четох. Четох, четох… И като че ли пак почувствах присъствието на Гинка Кръстева, колкото и странно да звучи. Истината е, че да си математик, почти винаги означава, да не си особено на “ти” с българския. А аз това за себе си не мога да го допусна. Обичам езика си, обичам правилата му, мразя да гледам хора, незнаещи елементарности- като пълен и кратък член например. Не искам да се превърна в такова животно, което за сметка на българския, ще знае как се смятат матрици и детерминанти. Бла! Искам да си ги науча и двете пък. Междудругото, вчера получих един от най-милите подаръци за рожденден, който съм получавал през живота си. Картичката беше меко казано уникална. Никога, никога през същестуваванието си, не бях се чувствал толкова специален, и уникален, от колкото като четях това. Беше написано с толкова любов, с толкова внимание, с толкова… Не знам, не ми стигат думите да го опиша. Публично искам да благодаря на този човек. (hug). Няма да споменавам името ти, за да не се издразниш, но това беше нещо, което ще помня винаги. (hug). ОХ, времето наближава. Все си мислех, че имам от 8 лекций, пък то било от 10. Е, една добра новина в моя архив. (: Но пък започвам с ПУ по Програмиране… Зузи ме наплаши за тази даскалка, но ще видим какво ще стане. В крайна сметка, аз съм човек, минал през гимназията. Нищо не може да ме стресира. (Надявам се… :D) E, толкова. Утре пак. (:
Това си е чиста проба съобщение. Върнах старата тема на блога. Определено по ходеше. Сега съм в процес на търсене на по-добра от текущата, но нищо не откривам…
Ей, как започнах да го харесвам това кръчме. То си е направо кръчмище де… Аз съм свиня. Ама от най-свинските свини. :D Цял ден не ядох, за да мога да се натъпча на Елит. Мразя да говоря за храна ПОПРИНЦИП, обаче една порция дробчета, шопска салата, и мелба за десерт… Наядох се като за два дена. 12 лева сметка… И както Нео каза- Истинският студент оставя башкиш. И аз като един истински студент, оставих бакшиш. ;D Кои бяхме? Ам… Владо, Влади, Владо, Мария, Нео, класната и moi (демек муа, сиреч АЗ ;P) Вметка- и със специалното участие на Алекс (a.k.a. Сашо, в ролята на Vox Ex машина (каквото и да значи това). :P Както казваше г-н Найденов- таза така българска дума СИРЕЧ. Унникална просто. Искам още веднъж да заявя, че каката на Елит трябва да й се забрани да пее. Само тази част от вечерта не ми допадна. Пък Влади не може да паркира успоредно! :D (Е, поне не й се налага после 10 човека да й вдигат колата). Така че смело заявявам, че аз съм по-зле. Мразя хора, които се самопринизяват. Вчера като гледах Денсинг Стар, установих, че Ники Кънчев е точно такъв тип. Изключително е грешно, да казваш- Аз не мога това и това, и съм балък. Трябва да имаш ЕГО И ЖЕЛАНИЕ ЗА УСПЕХ. ИДЕЯ ДА ПРОДЪЛЖИШ, и да се изправиш дори след най-големият провал. Защото всеки, всеки един проблем си има решение. Няма проблем без решение. Трябва просто да ти стиска да стигнеш до него. Бори се до край приятелю, колкото и да е обречена каузата ти. Както Сашо каза- няма възможни и невъзможни неща. Има малко и много вероятни. Математически, винаги има решение. Не че обичам математиката… Напротив, изобщо не съм математически тип, но това е друга тема. Някой ден, когато завърша КСТ, и съм станал на 40 години, ще си дам сметка за грешката си. Тогава сигурно ще ми се иска да се самоубия, въпреки, че самоубийството не е изход, нито решение. То е един адски страхлив подход. Да се страхуваш от това, да се изправиш срещу действителността… Никога няма да ги разбера самоубийците. Винаги има решение. Май се дублирам. Ох, толкова от батко ви. (:
На 24- ти май, Алекс ми каза- Как си мечтая отново да имам бал… Тогава не можах да схвана напълно идеята. Защото нещата тепърва се случваха. Бях във вихъра на събитията. Бях от другата страна на барикадата… А сега, си седя в тази тъмна, празна стая, слушам Hotel California, и се чудя, кога стигнах дотук… Студент, успешно влязъл, с желание да учи. Нищо не разбиращ от нещата, но с желание. И когато го видиш, когато го усетиш… Чувствам се сам в това огромно нещо, наречено РУ. Ориентирам се, справям се, пробивам си път през безмилостната бюрокрация, и въпреки това се чувствам сам… Няма нито една приятелка усмивка, нито една подадена ръка. Няма го моя клас, няма ги моите приятели. Чудно ми е, дали ще успея да се приобщя към това, което ми се води група. Странно ми е да общувам с такива хора- непознати, всеки по своему различен, всеки с различни цели и приоритети… Въпреки това, има няколко лъча надежда. Срещнах добри, приятелско настроени хора, чието присъствие, малко или много ми помага да превъзмогна този ад… Боже, звуча, като объркан пубер, току що постъпил в гимназия… А си мислех, че този период вече е минал, и че съм твърде на възраст вече, че да преживявам нещо такова. Но ето, че се случва. Не знам дали ще успея да се адаптирам. Липсва ми Дойчето, липсва ми випуск 2008, липсват ми всичко и всички в старото ми училище… Липсва ми човечето с кафето, моята любов, Теди, Владо, Сашо и всички, всички всички… (любов, слънце, Варна…) Never be the same again…
Край вече. И рече NeMo, за бъдат заповеди за блога. И бидеха заповеди. И ги даде NeMo на простосмъртния Дидо, и Дидо ги показа на хората.
1. Аз съм NeMo, автор на блога, с който си пиеш кафето. Да нямаш други блогове освен мен.
2. Не си прави кумири, как се администрира този блог, и не си представяй какво има отвъд видната му част, нито в админ панела, нито какво е съдържанието на MYSQL таблицата.
3. Не давай напразно линка на http://NeMo.smarfcho.com/ , защото блогърът не обича спама.
4. Помни неделния ден, и чети блога няколко пъти. И не си и мисли да правиш забележки за правопис и запетайки, независимо дали си Алексей, или който и да е друг. Алексей е грешник, и NeMo ще се погрижи Алексей да получи каквота е заслужил.
5. Почитай сис админа, сис операторите си, благодарения на които стигаш до тук. Почитай Smarfcho, осигурил хостинга, и NeMo, създал блога. Също така почитай и WordPress, благородно създали тази блогърска система. Алексей може да не го почиташ.
6. Не убивай Алексей. Все пак ни трябва жив, за да го мъчим. :D
7. Не прелюбодействай. Бъди верен на дупето Алексеево
8. Не кради от Алексей. И без това му взехме всичко вече. Ще е твърде жестоко просто.
9. Не свидетелствай лъжливо относно сексуалната ориентация на Алексей. Той е гей, и нищо не може да промени това.
10. Не пожелавай нищо, било на Алексей. Токсично е!
пп. Вярвам, че Алексейчо, ще го възприеме от смешната страна. :D