Странен е идеалът за красота на днескашните жени. Понякога се чудя, защо имам коса… Явно това не е секси. ;>
Онзи ден се надпреварвах с влак. Беше много интересно. Изтървахме го за 10 минути от Русе. И го стигнахме чак на гара Бяла. Яд ме е, че не направих снимки на гара Бяла, защото същата изглеждаше точно като в една стара детска книжка. Казваше се “Горската гара”. За тези, които са твърде дърти, или са забравили какво е да си дете, ето снимков материал:
Та така де, за да се стигне до гара Бяла, се отбиваш от главния път и буквално тръгваш из едни чуки, из едни буки и точно зад един завой изниква една къщичка, която стои толкова китно край тези дървета, че ти изпълва душата.
Имам до споделям и историята на един преносим хард диск, но това ще стане идните дни.
Малко музика, която да оправи деня ни…
Животът е прекрасен