Мразя политиката. Изключително гнусно, и противно нещо. Отблъскващо. С еднозначен смисъл. Норламен от към човешка психология, но убиваш идеалите на масата. Що е то да си политик? Власт. Що е то да имаш власт? Можеш да я използваш. Що е то да използваш власт? Ми в най-добрия случай, ще я употребяваш и на теб да ти е готино, и на масата да й е готино. Обаче пък ако в един момент осъзнаеш, че на теб може да ти е много готино, пък на масата да й е гадно? И си казваш- един живот, аз-власт, какво е това народ? Де го? Що? А, това, дето ме избра? Тук, властникът се почесва по главата и си казва- Ще му мислим след четири години. Тогава за малко ще се поактивизирам в другата посока. Сега трябва на мен да ми е много готино. Пък каквото стане с народа. Аз да не съм народ?
Всъщност, страшното е, че това е една съвсем нормална човешка психология. Аз, другите. Аз, другите. Ако имаш избор дали ти да скочиш от десетия етаж, или другарчето, дали ще избереш ти да скочиш? Не, разбира се! И това е съвсем нормално. И все пак, тук си говорим за някаква мярка. Мярката обаче, я няма. Нарича се самозабравяне, самозамайване, самоосвищване ако искате. И това не го правят само политиците. Не разбира се, всички го правим. Проблемът е, че политиците го правят в големи мащаби. И ако от това дали аз ще изям две порции манджа, а другарчето- половин, не зависи нищо съществено, то от това какъв избор прави един политик, може да зависи животът на мнозина. И в един момент на хората им писна, и организираха някакви протести… Голяма маса, пред големия палат на Народното събрание. И те се браниха. Отбраняваха крепостта си, и не допуснаха тоз народ (Народ, това пък какво е?), да нахълта в пределите на двореца. Политика? Мразя политика. И те не влязоха, изляза си гнева, повикаха, побиха се, така да се каже прехвърлиха негативната енергия, и отново се наведоха, и отново започнаха да търпят. Просто явно от време на време, робът трябва да прави възстаниица, за да се самозалъгва, че не е роб. Всъщност, всички сме роби. И отново не говоря само за политиката. Ставаш сутрин, отиваш на работа. Има работа, има пари. Има пари, има готино. Честна сделка. Привидно. Всъщност, тук на теб ти е гадно, че по цял ден изкарваш хляба си, а на работодателя ти му е много готино, защото има бизнес машина, в която ти си роб, и ти изкарвайки своя хляб, изкарваш и неговия. И въпреки това, въпросното е честна сделка. Искаш ли да работиш за мен? Ти доволен, и аз доволен. На мен ще ми е много готино, на теб ще ти е гадно, но пък ще те компенсирам парично. Докато как стоят нещата в политиката? Голяма, съмнителна маса - народ (Какво по дяволите е народ?!), се запътва на талази, към големи съмнителни урни, и пуска поредица от съмнителни гласове. После следва циркът на препрояването и…. Хайде още четири години. И този народ (каквото и да означава народ), е точно този народ, който преди ги избра. И точно този народ, който отиде да протестира срещу тях. И пак ще ги избере, и пак ще протестира, и така и така… Всъщност, навсякъде е така. Проблемът е, че колкото по-глобавно е нивото, толкова по-тромава е системата, колкото е по-тромава системата, толкова по-трудо се управлява. Горещ пример- отварянето на трети и четвърти блок на АЕЦ. ЕВАЛА! Само дето, трябваше решението да се вземе по време на кризата, а не след нея… Мудно баце, мудно… Ето това е то политиката. И всъщност, щом политиците са нормални хора, от към гледна точка на психологията, значи трябва да си избираме депутати от някое специализирано заведение. (Например лудница.) Не знам. И всъщност, аз не гласувам. Може би е глупаво, може би не… Просто не искам да се въртя в безкраен, порочен кръг. Аз просто мразя политиката. Политиката… Да де политиката. Същата. Но пък не можем без нея… Реално, целият ни живот е политика. Голяма, тромава, мудна, бавно реагираща… Какво прави всъщност политиката за теб? Обещания, обещания, обещания… Истината е, че ти и само ти си този, който може да направи нещо за себе си. Не чакай някой политик да го направи, защото няма да се случи… Замисли се, и давай смело напред. Утре ще е по-зле. (: