Мразя. Когата става така. Сънят е далеч. А когато го достигнеш едва едва с върховете на пръстите си и затвориш очи, сънуваш. Страх. Поемаш рязко въздух и се събуждаш. Озоваваш се на място. Обладано от гъст, непрогледен мрак. Премигваш. Сякаш има смисъл. Започваш отчаяно да търсиш ключа на лампата. Само за да осъзнаеш, че такъв няма. Светлината е мит, породен от оптимизъм. А в нощ като тази, оптимизмът се заплаща скъпо. Сгушваш се под одеалото. С надеждата отново да се събудиш. На някое по-светло място. А червеите бавно прояждат плътта ти. Твоите спътници. По пътя към Вечноснтта.
спЪ. Отворих си лявото око. Гледам- спЪ. Отворих си и дясното око. Гледам- пак спЪ. Викам си- я да взема да погледна времето навънка, че като се събудя да знам. Поглеждам- навън вали черно-бял дъжд. А монохронното е беше намръщено. Позачудих се малко, после се сетих, че когато човек спи като мен, той сънува в черно-бяло. Проблясна светкавица. Ококорих спящите си очи. Мацка! С розово потниче, червени гащи и зелена жилетка, която й стига до колената. Нещо цветно! Премигнах. Слънчо! Отново я сънувах. Реших, че е редно да завържа разговор. “К`о праваиш Слънчо?”, попитах. А тя ме погледна с пъстрите си очи, премигна и каза възмутено- “Една девствена дупка да имах и ти ми я оскверни”. Хм, помислих си аз. Тоя сън не е еротичен. За кви дупки ми говори тя… Реших, че ако попитам , тя ще каже нещо я за нос я за уши, я недай си Боже за моето дупе и тогава сънят може да вземе много кофти обрат и си казах- че просто ще кимна виновно. Кимнах виновно. А тя се усмихна. Целунах нежно единственото цветно нещо в съня ми. Под капки сив дъжд. Не ми пукаше. Нали тя беше цветна? Нищо друго нямаше значение. Някъде от далечината прозвуча музика. Да… Знам тази музика… Затворих лявото око. Гледам- спЪ. Затворих дясното око. Гледам- пак спЪ. А телефонът продължава да звъни. Ставам- гледам Слънчо. Час? 7. Фък! Значи тръгва… Колко е тъжно, когато цветът си отива… Мустаче мое, ще ми липсваш. До неделя.
с любов,
Твой- Бай Спас.
Както си мислех днеска, как моята малка Цикла, моето скъпо Мустаче, моето любимо Слънчо, постоянно спи напоследък, се сетих нещо интересно. А именно за “синдромът СЪнчо”. Не може да не помните Сънчо. Всмисъл, не може да си бил българско чаве и да не помниш синьото нещо,което може да лети и което е налапало свиреща пръчка и обикаля дечурлигата. Ако не помниш, да ти припомня…
Тук обаче, се забелязват някои сериозно обезпокоителни неща. КАто изключим рекламите на БъНъТъ. В първата част на клипчето, имаме две щастливи заешки дечурлиги, дето си играят такива едни. И си се кефят на слънцето нали. И си пускат хвърчило ала бала. всичко точно. После забелязваме един преход, в който си жертват хвърчилото и от игра, преминават в гледане на ТВ. Ок… Обаче, във втората част на клипчето, видиш ли, стават странни неща. Явно гледаме събитията от заешката перспектива. Небето притъмнява. Започва да вали. ИЗлиза силен вятър, който издухва хвърчилото антена. ДА обаче, зайчетата продължават да виждат цветенцето, което стои на телевизора, въпреки че вече не би трялвало да има сигнал. (Хвърличоло антена го НЯМА). Започваш да си мислиш, че тука има нещо нередно. А дъждът продължава да вали… В главата ти се прокрадва смътната идея, че тия неща са меко казано шантави. Хрумва ти, че чаветата може да халюцинират. И да са изпаднали в неква абстиненция. И точно, когато отмяташ тази версия (все пак, тва е дентско предаване), и точно когато си кажеш- даа, тва е невъзомжно като идея… И в тоя момент, от небето се впуска синьо извънземно с крила, налапало свиреща пръчка. То се врътва около зайчетата и ги кани в листото си, което те виждат като лодка. След това ги отвежда в някаква съмнителна къща и те влизат. Какво става там… остава само на въображението ти. Факт е обаче, че малко по-късно, чаветата се показват от къщата и махат на синьото извънземно, известно като бай Сънчо, за сбогом. Забележете, че зайчетата вече са щастливи и в полусънно състояние.Кризата е преминала.
КЪв е изводът ли? Сънчо е дръгдилър.
:D
… която много обичам и която има баси якия цикъл. И тоя цикъл няма нищо общо с класическия цикъл. И с израза “ЗАЩОТО ТАКА!”. (Всъщност е класически цикъл, ноооо тя е в тръде голяма бизост до моите скъпоценности, така че, неее, тя е прекрасна като е циклична). И много я обичам… Особено, когато каже… ПЛЬОК! Да, и когато нежно се разкрачи и вземе да се почесва и се разхожда из стаята и издава еротични звуци. Тогава пишката ми става. Ама то тая пишка малко й трябва да стане. Тя е млад войн. Наскоро я повишхме в лейтенант. Лейтенант Пишката ми. А сега зазвуча нежната песен за котето любовно и кървясалооо…. Ама ш го погаля, ко да го правя…
15 минути по-късно…
Погалих котето любовно и легнах на шоколада. Сега съм мъртъв. Гадно е да си мъртър. Защото няма кой да гали котето любовн Обаче котето любовно може да повдигне всичко… Особено Лейтенантът. Представяш ли си да умреш надървен брааааааааааааааааат. Вечно готов. Винаги. Тя свършила яйцата. Днес съм обикалял 1 километър да й намеря яйца. И то се окза, че шоколадовата кокошка от Великденския остров била ги пресякла… И сега ще я търся нови… Обичам да й вземем яйца. Защото тя се усмихва като отваря играчките. И после си ги събира. И даа и като изпива колата и се пооригва нежно и изискано. Блооооо. И… каза… ПЛЬОК. (това беше гъзът ми). пак съм мъртъв. но тя ще ми носи цветя. И ще пророни половин сълза за моите стари миризливи крака. (ставано римуване).
и ся ш тура песна, дето тя я обича.
Социалният експеримент със съдбата, се оказа точно такъв, какъвто очаквах.
Е, Исси се появи. От някъде цъфна Надя и ми каза, че трябавло да се видим.. Да, след 2 годиншно шляене по чуждите земи, дааа имаше и стари приятели! (Дано да не прочете това… :D). Ходих да гледма тенис маса. Хареса ми. Пичът, който ми я показваше ми беше адаш, но му викали Съни и опредлено ме заглеждаше. Избръснах се. щях да се сбия с един съсед, който не знае правилата за паркиране… Но, нищо съществено. Както и подозирах.
И все пак… нещо е дааааааааааааааааааааааааааа.