Здравей, шибана 2016-та!
Беше интересна година.
Интересните неща започнаха на 23-ти февруари, когато събрах все смелост и отидохме с Наско и Сънчо до София.
О, изненада! София не беше толкова страшна. ЗАже беше хубава.
13-ти март. Летях. Бях много над нещата. Дива седмица в Германия. Най-прекрасанта седмица в живота ми. Вярно, с Крис не спряхме само да пътуваме. Толкова път ни видяха задниците, че ми е бедна фантазията. ИИ точно за това беше най-якото изживяване евър! Е, на шестия ден вече ми се искаше да го убия. Буквално. Както и той мен. Но, няма значение… ;> В Германия имаше Владко, както и обединение на великата Тройка, както казва леля Валя.
Средата на април. Разболях се. Няма значнеие от какво. Шибаните доктори искаха да се оперирам. Не го направих. От два месеца съм добре в тази насока. Справих се. Майната ви, касапи!
01 май. Разбрах, че дядо Стефчо е починал на 9-ти март. Седнах на пейката до ателието му и плаках като малко дете. Нека Бог да те прости, дядо Стефчо. Ти беше Човек в пълния смисъл на думата. Никога няма да забравя присъствието ти. Никога няма да забравя духа ти и излъчването ти.
Началото на септември. Владко се прибра. Реюниъна не беше пълен, защото Владко беше със Стела, Крис с Вера, бате Дидо беша сам самичък самотен самотник. Чувствах се някак си излишен. Но беше готино
14-ти септември. С Владко се понасяме към София за най-великият концер ЕВЪР. На Найтуиш. Групата, заради която прослушах метал. Глупата закъсня с три часа. НИе също. Местата ни бяха заети, но си намерихме други точно срещу сцената от високо. Беше ВЕЛИКО.
24.09.2016 - бях на футболен мач за пръв път през живота си. Семкаджийска история. Но беше различно изживяване.
14-ти ноември. Концерт на Горан Брегович. Нямам идея как сестра ми ме замъкна там, но беше… интересно.
31-ви декември
Сбогом, 2016-та.
За мен ти беше противоречива. Започна прекрасно. Свърши тъжно.
Скъпа 2017-та, донеси ми моля те здраве!
За мен и за всички, които обичам.
Скъпа 2017-та, дай ми това, което ми даде 2013-та- стабилна глава.
Твой приятел,
Дидо.