Ако търся най-красивите очи, аз знам, че те са твои. Знам, че съм ги докосвал. Милвал. Потъвал в тях. Светли отвън, тъмни отвътре. Ако искам най-красивата коса, знам че вече съм я виждал. Вдъхвал съм аромата й. Радвал съм се на къдриците й. Ако диря най-нежното носле, съм сигурен че съм го закачал. По връхчето. А ти си ме гледала удивено. А ако искам да погъделичакм най-милото уше, знам как ще потрепериш и ще ме погледнеш възмутено. А след това ще издадеш стон, в който са примесени възмущение и наслада. С щипка усмивка. Което ми напомня, ако искам да видя най-красивата усмивка… Тя всяка сутрин те гледа от онова огледало. Най-топлите ръчички, най-сладките крачета, най-усмихнатите пръстчета. Най-нежното: “Мъртъв си”.
Ако искаш да видиш най-красивото момимче на света… тя си тръгна. Взе влака от онази грозна спирка.
Сивотата на днес, примесена с пъстротата на отминлите дни.
На гара Самотна, всичко е спокойно.