Дайте ми легло. С две възглавници, три одеала и нощно шкафче за лаптопа. Аз ще ви кажа какво ще ги правя…
… идиот с мечти.
Светът е за хора с мечти. Но те не осъзнават най-важното. Само идиотите мечтаят. Само глупаците търсят. Само кретените желаят. Само най-големите малоумници постигат мечтите си. Просто защото техните са достатъчно ниско, за да бъдат стигнати.
Казвам се Деан и съм нагъл идиот с високи цели. Искам отново да се науча да пиша. Искам да издам книга.Искам да продължим да развиваме семейния бизнес.Искам да си припомня немския език, да науча руски. Искам най-сетне да събера куража да видя света. Искам да осъзная любовта. Защото тя може да е тук, а може и да не е. Искам да изкарам категория за камион. Просто защото ми харесва. Искам да купя или гараж или таванска стая. Искам да се стегна чисто физически.
Мили Боже, това са мечтите ми. Това са плановете ми.
Споделям ти ги за да се посмееш.
А докато го правиш, аз ще драпам с всички крайници за да осъществя идеите си.
Човек сам определя какво е и какво иска. Понякога нещата от които ни е страх се оказват красиви. Понякога ти се приисква да отидеш на пързалка.
Честата Нова Година.
Търсим смислено съждение.
Отдавна няма такова. Даже не съм сигурен, защо платих хостинга тази година. Може би от чиста проба уважение към миналото. Не. Уважение не стои на място. По-скоро… Все пак започнах да водя този блог през 2008. Това са 6 години. Колко трагично.
Нещо, което правя винаги обаче, това е новогодишната равносметка. И тъй като от 2014-та остава по-малко от час, нека да се замислим.
Първото и най-важното нещо за равносметка, това е да си пусенш Floyd. В началото на този материал, се спирам на “Wish you were here”.
Годината започна в края в началото на 2014-та. Логика. Както обикновенно, с пиратки, Кристиян и Владо.
Пропускаме няколко безсмислени месеца. (Песента вече е “Hey you”). Купихме джага за рожденния ден на Крис. Пропускаме още малко време, през което не стана кой знае какво. След това въпросният индивид замина за Англия. Ми… Не ми харесваше това от чисто егоистична гледна точка. Но все пак, човек трябва да види света. Няколко месеца по-късно Владко пък в понеделник реши, че заминава за Германия и във вторник замина. Останах сам, самотен, самичък и сам. Беше тъжно. Тогава открих що е то Ивка и какцяло лято я биех на джага. Просто съм неотразим. Кристиян се върна. Обособихме си малка компания между него, мен, Дидка и Наско. Владко все още е в Германия. Излизахме няколко пъти. (High Hopes) Всички без Наско работим. Социалният живот е нещо, което се свежда до минимум. А, станах на 25 години. Започнах да се замислям върху живота си и какво искам да се случи по-нататък. После се сетих за поговорката, как една патка мислила, мислила и се удавила. И реших, че рискът не си заслужава. Наех си гараж. И съм много щастлив от този факт. Установихме, че подаракът за рожденния ден на Владо, може да пропътува за 24 часа разстоянието от Русе до Бад Зекинген. Възастанових старо и интригуващо познанство, което няма да описвам тук. И току що ми дадоха идея, да си напиша писмо и да го прочета в края на 2015-та. It shall be done.
Желая на всички ви красива и топла 2015-та. Годината от бъдещото в Back to the future.