Author: NeMo  |  Category: Безмълвно, Музика, Обща каТегория

Няма да пиша за любовна мъка пък. Въпреки, че заради нея не съм спал тази нощ. ЩОто мразя, като ми се сърди. Ама напук на всичко, няма да пиша за това.

Искам специално да поздравя доцент Лидия Георгиева, която ме гаври цяла седмица и накрая написа на всички шестици  и петици, а на мен три. Благодаря Ви, доц Лидия Георгиева! Която освободи човек от изпита само с няколко минутна демонстрация на курсова работа, а на нас освен да й представим работеща курсова задача ни даде да решаваме и други задачи. И въпреки, че колегата си ги реши, не освободи поне него.

Искам да поздрвя и доцент Желязкова! За която времето на студентите е една безкрайна дупка, с която тя смята, че може да рзаполага както си иска. Променете разписа още 4-5 пти, както по врем на предния предмет! Няма проблеми. Ние нямаме социален живот. НЕ хоидм на работа. По цял ден си клатим краката и само чакаме някой да ни каже какво да правим.

Искам да поздрвя доцент Цветозар Геогиев и д-р Милен Луканчевски. Които наистина са Пичове. Тука няма ирония нито сарказъм. Абсолютни професионалисти, водещи перфектни курсове.

Искам да поздравя доцент Вълова, която заяви пред цлия курс, как курсовата, която сме правили с Бисер, всъщност я е правил той, и как ни освобождава от изпита само заради Бисер. Тогава успях да си овладея яростта и просто си взех книжката иси тръгнах. ЗАщото курсоват я правих предимно аз.

Искам да поздравя  Тоника, която не спира да ми се цупи, въпреки че се държа добре с нея и нищо лошо не съм й сторил.

Искам да поздравя всичката публика, която ме смята за луд и душевно нестабилен. Благодаря ви, вие ме правите такъв!  Без вас съм за никъде! ;>

И искам да ви кажа, колко много обичам да ме смятат за луд, глупав и неориентиран. Това ти дава правото да наблюдаваш реакциите на хора,  по-висши от теб. И така разбираш тяханата душевност. Благодаря ви за това, всички вие, които не съм споменал.

И накрая, но и най-важното- благодаря ти Слънчо, че ми се сърдиш за глупости. Благодаря ти, че съм виновен за глупости.  Благодаря ти, че  правя всичко възможно и въпреки това, накрая пак нещо става и ти се нацупваш.

Благодаря ви на всички за това в което се превърнах.

От днес сменям курса.

Някой сигурно ще ме попита, как може да споменавам имена на доценти? С ква смелост го правя? Ми, наистина вече не ми пука. Вече нищо няма значение.  Важните неща са съвсем други. Важно е семейството, важно е онова МАлкото, дето още ми се цупи и к оето много обичам, важни са приятелите - Крис, който винаги се къпе, Владо, който винаги е готв да прати плюшено нещо по пощата на някоя яка мацка, Ласонина, без която StarFM никог не би бил StarFM. Благодаря ти, че ми показа най-яката станция! О, и бъди спокойна. Най-вероятно твоят пич е импотентен и му става само от теб! Тва е Тезата. Тъй че, всичко е наред.

Много се отплеснах. Та, за това споменах имена. Защото вече не ми пука. И повече няма да позволявам на банда доценти да ме изкарват извън нерви по такъв начин, че да се карам с близикте ми хора. Пък и какво е най-лошото, което мож еда се случи? Да не мога да си намеря работа в нито 1 компютърна фирма в Русе и да не заърша.

А ти, Слънчо, цупи ми се.   Аз стигнах границата на нервите си. И я прекрачих. Последните дни не съм Дидо. Аз съм нещо като Дидо.

Еби го.

Цветята на Дъгата…

Author: NeMo  |  Category: Безмълвно