Доста завидях на една мацка, която си беше взела професионален фотоапарат. Без малко да отида и да й го кажа. После реших, че ще бъде странно.
Интересното на този тип залез е, че може да се наблюдава по въпросния начин. Защото всички си мислят, че реката е на север. Не е точно така. Единственото логично обяснение поне за мен е, че реката прави завой. И точно там… Румъния всъщност не е на север. И точно това ни дава шанса да можем да наблюдаваме толкова красиви залези в нашето Русе.
Следващия път ще си взема Канона.
GSM-мът ми е твърде стар за такива неща вече.
И нещо ободряващо за тази прекрасна сутрин.
Птичките пеят. Слънце все още не съм видял. Но птичките пеят. И е толкова красиво. ^_^
Неслучайно и двете са в женски род.
Пънейки се върху неадекватното държание на една антена, осъзнах колко сходни са характерите на компютърната мрежа и жената.
1. Компютърната мрежа (жената) изисква финна и деликатна настройка.
2. Колкото и добър администратор (сваляч) да си, винаги може да се окаже, че тя си харесва повече някой друг.
3. При физическата повреда при компютърната мрежа (жената), обикновенно проблемът се оказва, където най-малко си очаквал.
4. Една компютърна мрежа (жена), може да зарази N на брой субекта (мъже). Помнете, че кондомите (антивирусните програми) са ефективни в 98% от случаите.
5. Компютърната мрежа, точно както жената може в един момент да спре да работи… защото така….
6. … и в следващия отново да започне да функционира нормално. (Поради същата причина)
7. За всяка мрежа (жена) помни, че винаги си ВТОРИЯТ администратор. Първият не е успял да я накара да се почувства истинска мрежа и за това сега се обръща към теб.
8. Колкото повече остарява една мрежа (жена), толоква по-вероятно е гигабитовите трасета да стават мегабитови. (поява на бръчки, мустаци и сланина).
Следващият материал съдържа спойлери от последния епизод на сериала.
Нямам думи да опиша колко нечовешки много съм разочарован от финала на този сериал. Следя го от девет години и се чувствам излъган. Странно как единственият човек, комуто мога да се оплача от това, изчезна от скайп секунди преди да й пиша.
Благодарско, Диди. СЯкаш 12 часа е време за лягане…
Да, това е наистина вероятен сценарии от живота. Да я търсиш години наред, да я намериш и да се случи нещо такова. Но това не е животът. Това е сериал, който трябваше да има щастлив край. Майката не трябваше да умира. Барни и Робин не трябваше да се разделят. И седейки тъпо и взирайки се в екрана, реших да проуча.
И какво се оказва?!
Алтернативен край ще бъде добавен в специалното DVD, което ще излезе еди кога си. И чак тогава схванах… Целта е била да се изкарат повече пари.
Гениално.
Няма да си купя това DVD.
Разочарован съм от края на сериала.
Мацката беше толкова яка. КОгато за пръв път я видях на екран през май, тъкмо се бяхме разделили с онова. И ми стана толкова готино, че тя най-сетне идва. Все пак осем години я чакаме. И си превъртах момента пак и пак и пак и пак. Беше сладко. И ми напомняше на нещо красиво, което винаги съм искал. И до което никога не съм стигал.
Снощи беше една много готина вечер. Проведохме конферентен разговор Великобритания-САЩ-България.
Стана ми много интересен фактът, че в Америка “негър” е обидно, но “черен” - не.
Та, техните черни били надменни, мързеливи и живеели само на помощи. Хм. Значи има такива навсякъде. :D
А пък в Плимът било гадно, студено и мъгливо. А Крис нямал парно. НО пък трима човека живеели в къща за петима. Което си е готино, защото има празни стаи за корисни цели… :D
А американците опредеелно живеят в миналото. Дори и сега, в момента в който пиша този поуст, при Савата все още е вчера. Fun, huh?
