Nemo`s Gate

Чуваш единствената самотната струна, на старата китара.  Изглежда жалка в ръцете ти.  Кухо и празно парче дърво, събирало праха но годините. Чуваш ли го? Зовът на старите песни. Шепти ти от ъгъла.

   Помниш ли нашата песен? Която винаги тръгваше магически по радиото, когато сме заедно? Помниш ли колко хубаво ни беше ? Помниш ли, колко сигурна се чувстваше, когато те прегръщах?Безкрайните ни вечери, сливащи се с нашите трепети? Помниш ли първия ни танц? А първата ни целувка? Първото ни любене? Как си говорехме в леглото в продължение на часове? И как след това ти заспиваше, а аз наблюдавах равномерните вдишвания на  красивото ти голо тяло. Как се вричахме на онзи мост. Как наблюдавахме изгрева ? Хей, помниш ли - ходехме заедно, хванати за ръце? Кажи ми, мила. Сега, сега ти … помниш ли колко много се обичахме?  

   А шептенето преминава във тихо ридаене. Приближаваш  се. Във ъгъла нежно се е сгушил безсрамен мрак.

Hello. I`m back.

Имахме доста значителна творческа пауза. Да се превежда- КУРсови задачи. Много КУРсови задачи. Обществото ни е изградено на базата на КУРсови задачи. Чувствам КУРсова задача зад теб. Сигурно е странно, защо наблягам на думата КУРсова задача? Беш ли го… Както и да е де. Напоследък спрях телевизора и минат изцяло на сериали от интернет. И така стана, че изгледах 4 сезона на “Как срещнах майка ти” за отрицателно време. Е, да ама…  снощи реших да си пусна телевизор. Ей така за разнообразие. Мразя телевизия. Ако нашето общество е изградено от КУРсови работи, то телевизиите са изградени от РЕКЛАМИ. Как ви се струва? 20 минутна серия, е правена на 30 минутна само от реклами. Тоест 1/3 от серията- реклами. И то поне да бяха смислени… Тъкмо ти стане интересно, и ДУМ реклама. ДУМ реклама. Да висе не видят и рекламите и чудото. Мразя ги. Оставам си на филмите от видеотеката. Примерно. Те нямат реклами. Тъпи реклами. КУРабиики. Айде, много здраве ;P

хей.
хей.

Тази ноще те сънувах. Беше… Прекрасна.

Здрасти, казах

Там стоеше най-възхитителното същество.
Съществен пътеводител към мен.
Аз съм безкрайността.
Бъзсмъртна, безнадеждна, безперспективно объркваща,
заклеймена, прокълната, вечно обичаща.
Тъмните кътчета на твоето съзнание. 
Което винаги съзираш, но никога не виждаш.
Което винаги усещаш, но никога не чувстваш.
Покорство.
Като добър роб,
Подчини се.
Прегърни ме.
Пътувай с мен.
Бъди мой.
твоя-и на теб и на тях.

D.V.D.