Nemo`s Gate

Сигурно се питате какво озночава това?

Ами, позволете ми да ви разкажа. Всички ползвате скайп. Навремето, всички ползвахме IRC. Или както обичаха да му викат- мирцата. mIRC е клиент, служещ за свързване към IRC мрежа. Или чата, както беше по-известно. Навремето, UniBg, беше най-голямата и най-ивестната българска IRC мрежа. В пикови моменти надхвърляше 50 000 потребителя. Редеше се на челно място в световните такива мрежи.  Какво е IRC оператор? Това бяха такива богопозазани потребители, имащи правата да решават- кой да бъде в мрежата и кой не.  назначват се от администратори на сървъри, с цел да се следи за флууд и други нарушения.  До тук добре.

В крайна сметка, в момента “UniBg” има не повече от 500 потребителя. От които най-много 200 да са реални.  Тъжно е, но е факт.  Защо са намалели толкова ли? Ами, заради оператори от тип- аз съм оператор, аз съм Бог.  Хора, избиващи комплексите си във виртуалния свят, показващи на всички колко големи са,  биещи се по гърдите, сами неосъзнаващи, че не предизвикват нищо повече от пренебрежителна усмивка в лицето на хората, които нападат. Жалки лица. За които освен тъжно, друго не може да ти стане.

Та, и ето-аз след доста дълго отсъствие, снощи реших да видя, какво става в тази “мрежа” - UniBg. Влязох си в канал #bulgaria, както си знам. Празно. 90-тина ника. Навремето бяха 400+. И започвам да си пиша с няколко човека на общия чат. Кратко време след това получавам kill - това означава, насилствено разкачане на връзката от страна на някой богоизбран. Нещо като предупреждение. Същото гласи:

«»22:28:14«» * You were killed by biz ((latinica we !!!!!))

Озадачено, разбирам, че на въпросната персона biz , компютърът не може да разчита кирилица. Или клиентът му няма кирилизация. Знам ли. Респективно най-нормално му обясних, че  това какво може и какво не може да чете той, лично мен не ме засяга. Аз съм българин и намирам за правилно да използвам българската азбука в лицето на кирилицата.Когато видя някой германец да ми напише “Гутен таг”, може и да се замисля. При което се случва следното:

«»22:29:44«» <biz> kat sam tuka sha pishesh kvoto ti kaja kakto ti kaja i KOGATO ti kaja

Боже. Нео. Владетелят на Матрицата. Госпадярат на ботовете (защото в тая “мрежа” повечето потребители са ботове). Властелинът на IRC-то. Как да не му се поклониш. Но нали съм глупавичък, реших да му обяня, че заради такива “величия” като него, в мрежата в момента има най-много 500 потребителя.  И тогава негово операторско величие се разшета. Беше ми наложен g-line- насилствено ограничаване достъпа към мрежата.

You are banned from this server- kere kreten (2011/8/21 22.25)

Казах си- Боже Господи, къде прегреших. Дали, защото дръзнах да използвам азбуката си? Или защото имах безочието да обясня на виртуален “бог”, че очеизвадно проявява комплексарщина?

Реших да потърся място, където да се оплача. С ужас установих, че вече такова няма. Навремето имаше форум. Сайт. Където с достатъчно доказателства, такива дейтвия понякога се наказваха. Не винаги разбира се. (: Но форум нямаше. Още по-малко сайт. Седях и мигах на парцали, потънал в недоумение.  Тогава реших да напиша тази статия- във възхвала на biz- най-добрият “оператор” в “най-добрата” IRC “мрежа” в България.  Отначало ми беше смешно. Сега честно казано ми е тъжно.

Сериозно погледнато, в България има една истинска IRC мрежа- хора откъснали се от UniBg преди десетина години- точно заради такива отношения предполагам- това е мрежата на ShakeIt. Или както някои от вас я знат- чата на абв. (: Ако все още има запалени чатъри, лично ви съветвам- свързвайте се към нея. irc.4at.info, irc.rousse-lan.com, irc.zonebg.com, irc.del.bg и т.н. (+  За мрежата на ShakeIt мога да кажа само хубави неща. Стабилна, има поддръжка, операторите са оператори, защото действително имат работа и я вършат даже.  Около 9 месеца съм активен потребител и действително лоша дума не мога да кажа. Потребителите са 3 пъти повече, отношението е в пъти по-добро.

Колкото до UniBg- окончателно ме загубиха като потребител- със некадърното отношение от страна на оператор biz. Който е Бог, облечен в чатърски образ. Смешно. И малко тъжно. (:

Днес осъзнах нещо. Че много, много, много ми се спи. Но така става, като не спиш известно време. Някоя нощ ще се наспя както трябва. Надявам се.  Чудя се. Защо толкова много търсим близост и любов. А когато ги намерим, ги отхвърляме с лека ръка без да се замислим? Защо винаги търсим невъзможното от невъзможните хора? Някое желание да е съвпадало с реалността? Искаш близост. Но не от кого да е.  Търсиш някаква истина. Постоянно имаш няккави критерии. Странни. Нодообмислени. Сътворени от идеалистични възгледи. Слънцето изгряваше от юг и залязваше горе.  Луната блестеше отстрани, а Пълнолунието беше просто мит. Някога, някак си. Съществуваше човек. Този човек. Те обичаше. Но…Винаги има но. Отегчително е да бъдем запознати с всяко едно “но”. Но то винаги присъства. Дори и в текста, в който говорим за “но”, има “но”. Кой точно си ти? И какво правиш? Писна ли ти от това просто да съществуваш? Защото животът трябва да се живее. Някъде го пишеше. В някоя потънала в прах книга, написана от отдавна забравен писател. Писатели. Къде ти писатели ? Живеем в ера, където всеки може да бъде всичко.  Качество? Боже!

Имаш ли любов?

Зарежи, каза тя.

Зарежи. Колко странно звучеше тази дума. Погледна ме. Вместо очи имаше дупки. Вместо уста- червей. А червеят беше заробен там заради делата си.  Някога беше изял друг червей. Това се считаше за престъпление. Оцеляване, беше казал. Сега стоеше на това празно и безизразно лице.  Никога нямаше да знам какво иска тя. Две години по-късно хватката постепенно се отвори. Все още не занм какво иска. Не ме и интересува.  Търсеше ме по нужда- когато трябва да погълне нещо живо. Беше ме яла жив. Стотици пъти сдъвкан и изплют. Бродейки в черната нощ, с нещо остро във ръка, с червена ярост в лявото и нежна обич в дясното. Око пред скоби. Търсех своето отмъщение. Щях да я намеря. Да я целуна и пронижа. Да я обичам и  унищожа. Както тя унищожи мен.  Ад. Окъпан в животинсикя аромат на нощните желания, седнал на ъгъла на улица Ничия, чакайки зората с надежда за изкупление. А такова не идва.  Нея я няма. Потънала в кръв. Птичките пеят. Минава случаен човек и се заглежда. Лявото плаче. Дясното се радва. Око пред скоби.  Вече няма да пиша за теб.  Гарванът отдавна прибра душата ти.  Кухото тяло. Всички сме течни отвътре. Кубче лед.  Сбогом.