Това гласеше една капачка от Куинсче, което изпих наскоро. Плодовете на нашето приятелство. Те горчат.
Истината е проста. Но по-просто е да е истина. Ти си сложна измама. Душата ти е затворена в проекция. Проекция на различни тела. В различно време. На чуждо място. Някога, някак, някак си. Fight for yourself. Кога за последно бе сигурна в нещо различно от себе си? Разкажи ми . За това как се превърна в това, което си. Харесва ли ти Харесва ли ти, да се разхождаш сама във нощта? По тъмната, и самотна пътека, до която неминуемо стигаш в края на всеки сив ден. До черната, разкапваща се, и зловонна истина. Много през деня.Нищо в мрака. Търсиш ли нечия ръка? Усещаш ли топлия дъх? Бленуваш ли светлина, в която да се стоплиш? Y.A.N.A.
Добро утро в този ранен час. Като всяка понеделник сутрин, и тази започва по никое време. И ето с какво започва:
ВВС: Чалгата – запазена марка на България
Родната чалга е тема на предаване по британската телевизия ВВС, което в няколко серии фокусира върху различни аспекти от живота в различни страни по света.
Идеята на поредицата е да покаже, че това, което изглежда обикновено и е ежедневие за едни, може да е твърде изненадващо и необичайно за тези, които не живеят там.
За предаването си журналистката Джанет Бари е посетила чалга клуб в София, където се вихри поп-фолк певицата Елена Паришева. Според журналистката, чалгата е феномен в България, едновременно обичан - особено от богати младежи - и отричан от традиционалистите, които го смятат за кичозен. Тя не пропуска да отбележи, че почитателите на този стил се свързват често с мафията. Следват сцени с кючеци и интервюта на посетителите на дискотеката, както и със самата певица, която също дава дефиниция на родния феномен чалга.
Източник: http://ruse-news.com/modules.php?name=News&file=article&sid=27772&mode=thread&order=0&thold=0
Четейти този “гениализъм”, си казвам- Господи, Господи, спаси ме! Препрочитам пак и пак, и пак, и продължавам да не вярвам на очите си. Нека започнем с кратък анализ. Ежедневие. Според госпожата от ВВС, чалгата е ежеднвие за нас- българтие. Е, да, пуснал съм си най-новата ХиПеР ЯкА пЕсЕн На гЛоРиЯ, докато пиша тва. ^_^ (това е сарказъм, тиквеници.) Обичан от богати младежи. Мразен от традиционалисти. Предпочитан от мафиоти. Значи въпросната музика не е за всички уши. Тя може да бъде разбрана само от изтъкнатото висше общество на страната ни. И този кич явно не е за всички очи. Да гледаш полугола кака, как се мъчи да танцува. И нежните стенания на гласните й струни, напомнящи песен на дървоядна армада в размножителен период, да галят ушите ти.
Ебало си и кича, и чудото. Но моля Ви, мис британски журналист, нека Ви помогна малко с тази статия.
1. Чалгата е едно недоразумение.
2. Срам ме е, че думата “българин” се свързва с недоразумението от т. 1
3. Хубаво е, че сте представила гледната точка на една част от населението. А на тези от нас, които слушаме нормална музика?? Или, еби го у мамата, важното е да има нещо атрактивно.
4. Чалгата Е пиянска “музика”.
5. Не е нужно да си традиционалист, за да не харесваш тази “музика”.
Но пък, ето ти нова асоциация, свързвана с България. Филм за това, как ние българите изпадаме в екстаз под звуците на Ивана, Галена, Глория, и всяко женско име, което ви дойде наум.
АМАН!
Уюта на една есен. Тогава, когато навън вали. А ти гледаш през прозореца, как се стичат капките. Искам с чувството на една пролет. Когато излизаш подскачайки. Толкова е топло. И игриво. И ухае. Пролетта ухае на теб. Искам да видя и първия сняг. Да сме се прегърнали, и да гледаме танца на снежинките заедно. Искам едно истинско лято. Истинска усмивка. Истинско чувство. Искам теб. Истинска ли си? Мога ли да те докосна? Да те прегърна? Да те целуна?
Ето това е безмузието. ВЪРНЕТЕ МИ МУЗАТА! Беше толкова хубаво, когато бяхме заедно! Постоянно си мислех за теб. Ти усмихваше деня ми. Ти внасяше нова искра в живота ми. Пречупваше светлината. И черното беше… жълто. А червеното- лилаво. И и и. Искам си музата!
Но както и да е. Смело напред. Там където, минало, бъдеще и настояще се пресичат по един апокалипстичен начин. Sunshine, Sunset, Sunrise.
Имало някога, някак си нещо. И това нещо не било добро. Напоследък съм пред една дилема- що за музика слуша моята натура. И метъл ли си, ако не се обличаш като метъл, а просто харесваш метъл? Поне в моята перспектива, не зависи чак толкова много от облеклото. Не че не ми ходи черното. Просто е тъпо да вървиш по улиците с дрехи, крещящи- вижте ме аз съм такъв и такъв. Винаги съм предпочитал неутралното облекло. Бе не съм и някакъв твръд металист де. Обичам по-мелодичните неща. Тъй де, еби го. Не може всички да сме като бат ви Алексей с коса до гъза. Не че не можем де. Ма сешоарите миришат. ;D Да, знам. Трябва ми нещо, което да ме вдъхнови. Тва ми го каза и Мими вчера- Каза- преди с две думи заковаваше. Сега си го смучиш от пръстите. Дейба.Някога си имах музи. Сега имам разхвърляна стая. Която днес ще подредя. Решението е взето. Но тва не е вдъхновяващо. Вдъхновяват снежинките… See ya ;)