Nemo`s Gate

Е, измина още една година. Тя беше… Чакай бе, шефе, това е поустът за утре.  Извинете. Здрасти! Как сме?! Сега ако и ми отговориш, ще бъде много странно, нали? (: Забелязвам, гледайи си блогоподобното, че основно имам два типа статии- Статия тип ала “нещо”, или “Есеподобно”, и статии от типа на Шалалал. ТАзи е тип шалала. В такива статии, следиш колко разклонено ми тече мисълтта, и чак ти става странно. Мразя, когато някой дето пише, ми говори на ти. Не е чаровно. Ама на, и аз съм от тая секта. Поне за момента. Или пък много ми беше забавно, когато асистентката по математика обяснява урока- Сега взимаш топки, пухаш ги в урната, и изчисляваш вероятността да се паднат 2 червени и 1 бяла.  Няма такова. Или пък Преди година Билчев (също математик), как “пъхваше” променливата под диференицала. И такова няма. :D  Равносметката ли? Спокойно ве! Има време. Е… Цял ден и отгоре! Вече реших с кои гащи ще посрещна новата година.  Да е, с гащите дето се казват Ганторолей. Не, бе спокойно не са долни гащи. А, я си представи, че са? :D Добре, добре, добре! Айди, ще ти пусна малко гювеч за утрешната равносметка.Въпреки, че съм против равносметките… Еби го. 2009 ми беше адски противоречива година.  Имах си възходите и паденията. Едва не умрях.  Тъпо е, че винаги ще се сещам първо за този шибан аспект на тая година. Но еби го. Но най-яркото нещо, което ми се случи през 2009-та година, се случи на 26-ти януари. Денят, в който си мислех, че съм на изпит по физика…

То бe контуниед (хЪ-хЪ-хЪ :D)

пп На ви музика. изневерявам си на традицията. Писах го на “Моите кахеви очи” на Мастило. И си мислех точно това да сложа, но случайно ми попадна погледът, и… знаеш как става

Ти си едно малко чудо. Може да не си червенокосо, обаче си чудо. :)  Ако не знаеш, да знаеш.

-Здрасти.
-Здрасти.
-Как си?
-Как може да е едн отражение? А ти? Как си ти?
-Обичам този въпрос. Издава толкова много…
-Какво издава?
-Хората. Те рядко влагат истински смисъл. Когато те попитат как си, и ти трябва да кажеш- Добре, благодаря. Без да вложиш и капка смисъл. Това за нас е просто един въпрос.
-А ти човек ли си?
-А ти човек ли отразяваш?
- Защо те е страх от въпроси?
-Защото теб те е страх от отговорите.
-Мислиш ли?
-Знаеш ли?
-Знам ли?
-Във въпроса няма нищо страшно.
-Мислиш ли?
-Как си, приятелю?
-Добре, благодаря.
-Как си, приютелю?
- ……….
- ГОВОРИ МИ!
- Не, не ми се говори.
-Знаеш ли?
-Знам ли?
-Знаеш ли?
-ЗНАМ, МАМКА ТИ! ЗНАМ! ПРЕСТАНИ ДА МЕ ТОРМОЗИШ!
-Но аз съм просто теб.
-В какво ме обвиняваш?
-Говориш със себе си. В какво мога да те обвинявам.
-Ти не си аз! Ти ме гледаш от там. От огледалото.
-Аз съм ти. Но в един друг, по-добър свят.
-Какъв свят?
-Свят, където не се страхуваме от отговорите.
-Невъзможно е да има такъв свят.
-Мислиш ли?
-Мисля ли?
-Аз съм твоето Отражение, приятелю.
-Защо ме наричаш “приятелю”?
-А защо не?
-Аз нямам приятели. Сам съм в тази стая.
-Не си. Аз съм тук.
-Не, не си!
-О, да съм! И винаги ще бъда.
-Това прозвуча прекалено… Прекалено какво?
-Не мисля. Не знам.
-Браво. Хубаво е да отговаряш.
-Отговорите.
-Какво за тях?
-Знам ги.
-Тогава, защо не ги споделяш?
-Защото ме е страх от тях.
-Но ти ги знаеш.
-Страх ме е да ги изрека на глас.
-Защо?
-Прекалено много питаш за отражение.
-Аз не съм просто Отражение. Аз съм ти.
-Нима?
-А защо не?
-Това е откачено.
-Ще го закачим.
-Ти не трябва да говориш.
-И ти не трябва да стоиш в тази стая, гледайки огледалото.
-Те ме вкараха тук.
-Защо?
-Защото ми е безумно самотно.
-И?
-Ключовата дума,  Отражение мое е… безумно…
-Безумно?
-Безумно…

Помните ли мейлите? Това, дето преди доста време е било бум. Хартиени писма?! Имаме си електронна поща!  С носталгия се сещам за истинското предназначение на електронната поща. Всъщност, идеята й е… Да си пишат ХОРА! О, ако вие сте като мен, сигурно мейлът ви е пълен със 200 неотворени писма, от разни пощенски ботове, рекламни агенции, секс сайтове, спамове от рода на- Честито, печелиш. (Накрая се оказва че печелиш един… в …., за това НЕ ОТВАРЯЙТЕ ТЕЗИ ПИСМА!) И най-странното е, че в повечето случаи нито си си оставял мейла по рекламни сайтове, нито по секс сайтове, нито в разни странни лотарии. Някога, някак си мейлът ти попада в някакъв мейл списък (Е, има загони против това, там лични данни, ала бала, ама майната му… Кой ги спазва в днешно време?!), та попадаш в някакъв списък, и целенасочено, и систематично, започваш да бъдеш заливан от купища лайна, с които нямаш нищо общо. О, И НЕ ЖЕЛАЕШ ДА ИМАШ НИЩО ОБЩО. Да, решението е спам филтърът ще кажете… Ама колко пъти да го настройвам? Спам филтърът осигурява няколко седмици, до месец спокойствие. И след това отново се започваш. Стигаш до там, че чак те е гнус да си отвориш пощата, а ако случайно ти е писал някой човек, ама такъв истински човек, не шибан програмист, дето е написал шибан спам код, та ако случайно ти е писал някой човек си казваш- Госопди, ЧОВЕК! и ченето ти висва. Ами ако покрай тия спамове, не хванеш истинското писмо? Беше време, га 1 ново писмо, означаваше- Един човек ти е писал. Сега е време га 200 нови писма означават… лайна, ЛАЙНА И ЛАЙНА! Да живеят мигновенните форми на комунвикация. Очарованието да чакаш отговор от писмо…  Отминало.  Сега за отговор чакаме не повече от 3-4 минути, в зависимост това, колко бързо бише отсрещният. Вивала чат. Отивам да са уча, че миризмата на изпити, от рано започва да се усеща…