Самотна лодка се носи по мрачната Река. Около нея отчаяно се мъчи да пробие лъч светлина, идващ от стар, опушен фенер. На лодката има студен човек, търсещ горещата ръка на нещо в което вярва. Той знае, че тази ръка ще се появи някога. Някак си. По вълшебен начин. И това го кара да диша. А малко по-надолу до ушите долита нежният, апокалитичният тътен на безкраен и див водопад, пропит с душите на изгубените. Той е гладен. Храни се с глупави надежди, красиви мечти, и всичките заблуди, които те карат да се усмихнеш. Защото в живота няма усмивки.Има само Река.
Грозна работа. Мразя го тоя ден. И от минута на минута става все по-зле. :/
Кръстовището. Беше оживено във всяка една секунда на деня. Защото хората изпращаха чувствата си на там. Към други хора. И чувствата минаваха през Магистралата. А тя започваше точно от там. Някога имаше светофар, но той отдавна не работеше. Нямаха пари да го поправят. Пък и това нямаше значение. Там гордо, със уморено лице стоеше старият регулировчик, който умело влизаше в ролята на зелената светлина вече години наред. А чувствата постоянно пристигаха от всички краища не света. И всички те стигаха до крайната си цел. Докато един път той просто не дойде. И чувствата не знаеха какво да правят. И никое от тях не отиде където трябва в него ден. След време, някой пусна светофара. Но нали беше стар, и повреден… и от всичките му страни светеше ярко червено. Сега кръстовището е празно. А от четирите му страни чакат чувства. Които никога няма да стигнат адресанта си. Не е ли жалко това?
Здрасти, казах
Исках да умра.
Но това лесно бе.
и никог истински не съм го желал .
животът е това, което ме направи аз.
Аз съм това, - съграждащо битието си.
И усещаш в себе си неща.
две на брой.
Едното вярва, трепти.
другото отдавна вече тук не е.
Липсва ти това.
което някога наричаше съдба.
Чувството на истинност.
танца на дъжда…
В една посока тръгнах аз.
по друг път си ти.
и вече няма значение… нека си вали
Поняка ми е трудно да изразя какво точно чувствам. Не че ти трябва да знаеш. (:
Днес беше интересен ден. Важното е, че идва 13-ти. Това ще ме откъсне от тия лайна, в които съм затънал. Или ще затъна още повече? Всичко си има референтни граници.