Nemo`s Gate

4 часа сутринта е. Да си знаете.

Животът е хуав. ^_^

Спомням си как на този ден ми каза, че ме обичаш.

Първи път.

Втори път.

Трети ще.

Пети човек.

Стига ми, че аз се разбрах.

Обичам числото пет. ;>

Хората не можем да се радваме на малките неща. И това ни прави болни.

Мръсни путки, тъпи курви, гадни педерасти, шибани малоумници, простаци с огромно самочувствие, абсолютни егоистични копелета, недоразвити маймунообразни плиткоумни шибаняци, лъжливи мръсници… все малки неща… и не мога да им се радвам… мамка му…

Обсебен съм.

От мисълта за теб.
Мамка ми. Защо не се научих, че аз НЕ ставам нито за връзки нито за нормални отношения. Някой ден ще го схвана. Умри си сам и не се занимавай. Ей сега изпуснах страхотно момиче. И защо?  Защото ме беше страх. Тъп, тъп, тъп Дидо. Никакви социални контакти повече за теб! Вредно е. И за хората и за теб.

Особено пък за хората. Тъй де. Имаше едни моменти, в които казвах еби го. Еми еби го. Пак ще се събудим утре сутринт. Надявам се. Чудя се, ако човек умре в съня си това по-добре ли е от колкото да си буден и да знаеш какво предстои? Според мен е егоистично да умираш в съня си.  Трябва да си изживееш Ужаса. Амаха! То да не се умира сто пъти?

Искам да се науча да летя.