Отново сме активни. След известен период на застой. Честно казано, не знам какво точно ще се случи на 21-ви декември 2012-та година. Но след онзиденшния срив на скайп, осъзнах, колко е тънка границата на масовата истерия. Превърнали сме се в едни технологически зависими мишки, които не могат да си представят живота без наличието на интернет и чатове. Особено чатове. Започвам да мисля, че един евентуален разпад на Глобалната мрежа, преспокойно може да бъде обявен за Апокалипсис. Апокалипсис се тълкува грешно. Това не означава Край. Това означава Промяна. Оцеляват тези, които успеят да се адаптират към тази промяна. Никога не съм смятал, че ще преживея един евентуален Апокалипсис. И все пак, всичко може да се случи. Живейте за днес. За сега. За момента. Утре е твърде далечно понятие. И масово се опорочава с идеята за изкарване на пари от него. Защото няма нищо интересно в едно слънчево, усмихнато, и красиво Утре. В нас е заложен механизъм за самоунищожение. Дълбоко в нас. Подсъзнателно ние се възбуждаме от идеята, че Утре може и да няма. Това буди интерес в нас. Събужда животинските ни страсти. Замисли се върху същността си, и ще разбереш колко съм прав в този ранен час, точно, кгато денят се ражда. Най-тъмната, и студена точка, точно проди зазоряване. Днес е светъл ден. Бъдете светли. Дарете светлина. Усмихнете се. Вътрешата настройка не е константа. С общи усилия можем да я променим. Да положим други основи. Другиа идея. Друга цел. Друга посока. Твърде много друга. Напред!
Ако истински желаеш нещо. ако истински искаш да си до някого. Ако действително си готов на всичко за него. Бори се! БОРИ СЕ! Б О Р И С Е ! Ако целият свят е срещу теб. Ако се чувстваш изоставен. Сам. Дълбоко в собствения си ъгъл- студен, и обвит в тъмнина. Усмихни се! УСМИХНИ СЕ! У С М И Х Н И С Е ! Няма такава опция като нерешим проблем. Няма война, която да не може да бъде спечелена. Няма усмивка, която не може да бъде дадена. Няма любов, която не може да бъде споделена. И когато действително ти пука за някого, си готов да го обичаш дори и от разстояине. Толкова близо, и същевремнно толкова далеч- зад преградата от чувства, зад фразата “просто приятел”, зад несигурноста на погледа. Трудно е. Истинско е. И толкова животински болезнено…
{
if i.i.love.you {
if you.love.me {
dream:=thrue }
else { i.am.screwed:=1}
else {you.are.screwed:=1}
}
Основни закони.
Сега аз съм сам.
Под маската на хиляди лица,
под усмивките на хиляди сълзи,
под смеха на хиляди очи…
Някъде там, сигурно си и ти.
Обкръжена от неяснотата.
Съпроводена от мъглата.
Твой верен спътник,
това е самотата.
Някога бе музика.
Смях.
Някога бе спор-
ожесточен,
възбуждащ,
красив.
Тишина…
Пуста.
Празна.
Безидейна…
И някъде назад.
Във времето крайно.
По линията на живота ,
ръцете ни сплетени са отново,
в безсмъртната прегръдка на бодро настъпващия Край…
прегърнати