Поезията на мъртвите души. Поезия, зачената от усмивките, родена от болката, живееща в дивото страдание. Поезия, на някой наранен, някой наранил, някой безпомощен, чиито пламък по един или друг начин е бил потушен. Поезия в която казваш- колко съм нещастен, ти беше живота ми, аз без теб не мога. Поезия, от която блика скръб, тъга, безпомощност, безперспективност. Това. Това е поезията на мъртвите души. Това е нещо, което носи усимвка на пишещия, впечатлява четящия, и го кара да се замисли. Всъщност, гробищата са пълни с незаменими хора. О, да, понятието незаменим човек, е изключително неправилно, грешно, зле замислено. Няма незаменими хора. Няма несменяеми идеали. Няма вечни чувства.Няма предначертани пътеки. Има вятърни мелници, и хора достатъчно смели, че да се отрекат от физиката. Именно там е спасението. Да се научиш да мечтаеш. Да се стремиш, да имаш цел, да си определиш посока. Някакъв идеал, който трябва да стигнеш. Идеалът? Идеалът може да бъде всичко. Може да бъде недостижимият връх на твоята кулинарност, може да бъде най-голяммото място в службата ти, може да бъде просто една усмивка от правилния човек. Идеалът може да бъде трепет. Идеалът може да бъде самоусъвършенстване. Идеалът може да бъде защитно нападение. Изграждаш си собствен в свят, в който всичко друго е грешно, детско, неправилно. Идеалът може да бъде да се стремиш да накараш хората да те мразят. Идеалът може да бъде също така да си купиш Милка. Обичам Милка. И още си пазя едно пакетче от солети в чекмеджето… Идеалът може да бъсе спасение, егоизъм, самовлюбване. Бягство. Бясно препускащо време, или просто да се въздържиш да се почешеш там където те сърби. Всичко може да придаде смисъл на живота ти. Дори и поезията на мъртвите поети… колкото и тъжна да звучи…
понякога. понякога се случват разни неща. с разни хора. една неизказана дума, може да те накара да проклинаш света. една усмивка може да те накара да полетиш. да скочиш от високото, да разпелиш криле, и да направиш лупинг! знаеш ли? ти имаш дарбата да ме усмихваш. но имаш и дарбата да ме караш да проклинам деня. да не мигна цяла нощ. да се чувствам ужасно заради нещо, малко, или голямо. нещо, за което съм виновен. нещо, което не съм догледал, нещо което не съм направил. или нещо, което съм. никога няма да си обясня, защо имаш такава власт над мен, но знаеш ли? имаш я. подяволите, ти даже променяш светогледа ми. и знаеш ли? харесва ми. бла. това беше посвещение. за теб. ти си ти. всъщност, ти си Ти. ТИ! Т И!
А сега на нещо тъпо, и всекидневно. ИМАМ СИ КЛИМАТИК! ЮПИ! Най-сетне, след толкова много време, пестене, отлаганици и БЛА и БЛА И БЛА, от днес имам климатик. И о, да, никой не ми е духал толкова добре до сега :D Кофтито е, че от три прозореца, ми остана само един. НО НА КОГО МУ ПУКА?! ИМАМ СИ КЛИМАТИК! И ДУХА СТУДЕНО! и не му се радвам. всъщност, в момента нищо не може да ме зарадва. празно е. :/
Ще ви кажа, защо да не ви кажа? Всъщност, това не е чак толкова интересен градосел, колкото си мислех.Е, вярно бяхме там за не повече от 40 часа, но все пак… Владо реши да кандидатства там, и ние с Мартин, нали сме си добри душички, отидохме за компания. Разбира се, както обикновенно не пропуснахме да се поскараме малко, но без това, накъде? :) Едно мога да ви кажа за Търново- и в 3 часа сутринта- улиците светят, и можеш да се движиш по тях! (проверено лично). Нещо не ми харесва тоя нощен живот там.Да ви кажа, беше пълно с фешънчета и с разни пичове облечени в розови, които въпреки ранния час, си носеха слънчеви очила тип мухата цеце. Абе да ти се догати от подобен род индивди. В една пицария (със звучното име Его2), случайно попаднахме на една песен, която ми беше така любезно обяснено как се казва. И се сетих, че наистина 2000-ната година беше голям хит. http://www.youtube.com/watch?v=_Bmd7HCfv7A
Какво видяхме още в Търново ли? Ам видехме Миро, който ни заведе на страшно място за ядене, където ме оръсиха 5 лева за порция картофки, ама майната му. Беше вкусно! И си заслужаваше! ^_^ Друго интересно?Не знам… Има много женски там. Ама не е като на морето. Всъщност, май точно това очаквах- население като на морето. Е да, ама не. Търново не е ваканционно селище. Всъщност, отчасти е, но не е това което очаквах. Накратко, няма нищо кой знае колко интересно в Търново, но пък си заслужава да се поразходиш за някой уикенд! (:
Докъде я докарахме… Собствената ми майка, вместо добро утро, да ми каже, недвусмислено, че съм провал. Е гати кефа. Винаги съм си го мечтал това. Да си станеш ти най-безгрижно в 10 часа, и да получиш едно- ти си провал. Йес, мечтата ми се сбъдна! Общо взето ми писна, разни хора да ми казват какво съм, и какво да правя. Това малко не ми ходи на възрастта, и упорито се боря срещу него. Имам една позната… на 28 години, бременна със второ дете, и въпреки това ми се оплаква как постоянно майка й се мъчела да й казва какво да прави. Това май вечно. И на 50 да станеш, пак се мъчат да ти се бъркат в живота. Сякаш чрез теб някой иска да постигне, това което никога не е могъл. Звучи стряскащо. Аз да не съм ти глина, или пластелин, че да ме моделираш както си искаш?! И всъщност, имам една новина- не съм провал. И никога няма да бъда! Аз правя нещата така както намирам за добре! И е минало времето, когато имаш правото да ми кажеш това правилно ли е за теб, или не. И всъщност, не ме вълнува особено ти какво мислиш.Защото съм индивид. А индивидът е самостоятелна единица. Нали?
Някой ми беше казал, че ако видиш половин луна, значи е на късмет. Всъщност има един момент, на границата между деня и нощта, когато луната тъкмо изгрява. Тогава изглежда като по филмите. Ниско на хоризонта, и огромна. Поне пет пъти по-голяма от нормалния изглед. Изключително красиво е. Малко плашещо, изключително неземно, и неповторимо тайнствено. Много пъти можеш да видиш половин луна, но рядко можеш да хванеш този момент, който продължава няколко минути според моите наблюдения. Ето това е късмет. Вярвам, че г-н Вълчев тук ще ме контрира с научното обяснение, но това е лирически текст, приятелю! :) И точно в изборния ден, се очакваше да пиша за избори, нали? Смятам, че редовните ми читатели, вече достатъчно добре ме познават, за да знаят, че не се придържам към линията на реалните събития. Аз живея в мой свят, с мой вълнения. Или по-скоро избирам какво да ме вълнува от твоя свят. Какво ме вълнува ли? Вълнуваш ме ти. (: Бла! Сега много хора се идентифицираха с това “ти”, нали? Всъщност, това беше целта. Това “ти”, е сборно местоимение. В моя свят, то обединява всички, които биха се идентифцирали с него, и имат двупосочна връзка с моята натура.Точно ти ме интересуваш, да. И ако точно сега си пусна “Honey and the moon”, ”One of us” ”Елмаз и Стъкло”, , “Beautiful girl”, или “Blue”, това “ти”, веднага ще стане Ти. Приближено. Адресирано. Лично. Да, такъв съм си. Песен за всеки. (: И всъщност, знаеш ли? Скоро ще разбереш… ^_^