Nemo`s Gate

Няколко човека ми направиха забележка, че отдавлна не съм писал. Даже Мълчаливката ми се изцепи- пиши, че нямам какво да чета. Йес, мистрес ;D

Така. Имало едно време, преди много години, в една далечна гора,  под едно високо дърво- едип пън. Един, голям, стар и самотен пън. Който някога бил голямо, красиво дърво, което пазело сянка на уморените пътници. Сега е пън. Просто пън. Дърветата никога не умират истински. Интересното на един пън е, че ако има достатъчно сила, от него може да изникне друго дърво.  Напълно възможно беше и нашият пън един ден отново да се превърне в голямо, красиво дърво. Или пък не. Всичко зависи от това, дали този пън е готов отново да се превърне в дърво. Или ще прекара вечността в нечии сенки, и под дупетата на уморените пътници. Не е хуабво да си подлога за дупета. Но в един свят на дупета,  най-малкото дупе е най-голям пич. Примерно.

Тъжно е. Да обичаш. Винаги е тъжно. Защото да обичаш, означава да даваш неща, без да очакваш в замяна нищо. Сложно е един егоист да обича. Добре че не обичам. ;D

Зона свободна. Пускаме само жени от женски пол с по един чифт цици по-напред. ;D

Боже, какви ги говоря? Всичко е толкова объркано и хаотично. И счупено. Всмисъл. На две. Примерно.

Наближава деня в който окончателно ще загубя себе си. Някъде в дълбините.

Писна ми от глупави едномесечни авантюри и жалки подобия на отношения. Искам нещо истинско.

Празни листи са тези думи.
Стари, пожълтели.
Никога неосъществими
Небитието.

Ретроспекция казваш? Мразя онзи ден, когато ми казаха- ела, запознай се. Ретроспекция казваш? Няма да я направя. Миналото е за тъжни и самотни хора, които имат всичкото време на света. Аз съм просто тъжен и самотен човек, приближаващ се към ръба. А отвъд него- Мрак. Всепоглъщаш, всеобхващаш. Студен. Какво правиш вечер, когато се прибираш сам? Улицата е пуста. А светлината е просто един неосъществим блян? Молиш се. Молиш се да намериш сили да продължиш напред. За знак, който да ти покаже верния път.  Не. За Бога не. Доверяваш се на себе си. Себе си. И само себе си. Никому друг. Мислех си, че мога да обичам. Мислех си, че мога да дам. И давах. Дадох всичко. Сега ли? Четири стени, зад които съм заключен. Избрал съм си един ъгъл и съм се сгушил. Като малко дете, което очаква наказание. Но има толкова много неща, които трябва да направя. Изправям се- един глупав човек, тънещ в своята тиха лудост. В нея. Отнякъде долита смях. Детски. Безгрижен. Дай си ми куклите, на ти парцалките. При децата е толкова лесно… Крачка напред. Във Вечността. А имам толкова много работа…

Привет.

Не съм се мяркал от известно време.

Не е важно. Надали съм ви залипсвал особено много. В тоя поуст, искам да кажа на Мел, че е пич. На Пуфи, че ме радва и на себе си, че съм най-пичозен- гръмнете се. :D (Не, по-добре недейте).

Тази вечер приключи едно търсене, което тече от лятото. Най-сетне намерих песента, с която ще ви зарадвам отдолу.

Абе, звучи малко изсмукано от пръстите. Общо взето, пътят пред мен е чист.  Направих нещото, което ти Мълчаливке, още нямаш смелостта да направиш. Преди няколко вечери ми каза, че нямам смелостта да го заява публично- е, заявявам го: Продължавам напред. Вече абсолютно нищо не ме задържа никъде. Ти си на ход. (: Искам го в писмен вид.

Интересното в нещата които пиша е, че целият пасаж го разбирам само аз. В случая, за да разбереш какво съм искал да кажа, трябва да събереш трима човека. И пак няма да си какво точно говоря в пасажите, неотнасящи се за други хора.  Което е забавно.

Прибрал съм си в гаража един пакет кренвирши. И всеки ден храня едно малко сиво коте. Което като ме види и започва да мяучи заедно. Чак да ти се скъса сърцето.  Всъщност с това коте, не се запознахме по най-добрия начин. Няколко вечери подред (или сутрини… ), когато се прибирам, то изскача от канала бягайки панически. Доста време се чудех- малко коте ли е, или голямо мишка. Коте се оказа. (: И е супер сладур! Това не знам защо го написах.

Та, ето и песента

Забележи как казва прррррууууус

;D

Ми вече сме 2012-та.

Супер.

Сега трябва да си викаме - за много години, да си пожелаваме сито щастие и някакви такива щуротии. Мразя празните поздрави. Заучени. Глупави. Без капка смисъл.

Има сладкиш с какао.

Обичам го. Това ми е най-любимото нещо.

Има и сърми. Това е другото ми най-любимо нещо.

Време е  пак да започна да бягам на стадиона.

Ще стана инженер.

И денят ще е мой.