Nemo`s Gate

    Отивам онзи ден до училище, и гледам в прословутия Тъмен коридор, пълно с разни децурлига, високи долу-голе, колкото краката ми, облечени в разни малоумни костюми на вещици, таласъми, а едното даже беше с чарщаф на главата… Стана ми много странно, като взеха да ми обяснявах, че празнували Вси Светий… Или пък точно тази вечер, Кокито ме вика до у тях, изядохме чипса на сестра му (да, за Бога, имам пво да ям чипс веднъж годишно!), и след малко се изсипват цяла банда хлапета, на чело с въпросната сестра, и те облечени по-възможно най-абсурдния начин… Абе къде живеем бе?!  Как се развиват днескашните хлапета по дяволите?!  Аз като бях малък, ходехме да сурвакаме за Бога! Защо по Коледа, и по Нова година ми идват  на вратата разни мургави представители на отсрещния бряг, а на разни измислени и ненаши празници, идват дечурлигата? Не ми се струва особено нормално… Но кой ли ме пита мен, какво е нормално? Аз съм традиционалист, и никога няма да ги възприема тези… ъъъ западни празници? Ако може да се нарече празник де…  Но както и да е. Ели е в Русе! И даже си поговорихме!  Тя поне намери време за моята скромна натура. (+ Явно не й е пълен графикът, и даже й е останало време да си поговорим.  Аз пък имам някакви курсови задачи да правя другата седмица… Въпросът е, кога? Мързелът, е велика сила, но вече наистина трябва да се започва, че работата сериозна. Ще ми се разкаже играта по време на тазе сесия… А тя вече ми хлопа на вратата… Само още два месеца…  Това е доста объркан поуст. Обичам ви. (+ Сбогом…

Пошегувах се, още съм тук! Не може да се отървете толкова бързо от мен. (: Искам да благодаря специално на Кари, Зузи,Крис, Надя, Теди, Иив, Шеметчето, Джонел, че ме карат да се усмихвам. На Бисер, Васко и Миро, които са най-забавните типове, на които попаднах в тези общежития. А, и на Лени. На нея, защото ме кефи. :Р На другите… Абе, и те ме кефят.  О, да не забравяме Ванката и Владо, и Кокито… Не бе, просто се фукам колко приятели имам. :D

Изчезвам вече, че имам курсови задачи. (:

   Знаете ли какво е бъдещето? Низ от вероятни моменти, един от които е късметлията, който спечелва еднопосочен билет към настоящето, а от там към миналото… Останалите… Те нямат значение. Те не са се случили, няма и да се случат. Може и да се случат, но не в този момент. Не и тук. Не и сега… А аз търся правилния момент. Искам да го хвана, и да го придърпам към мен. И да не го пускам…  Друга отличителна черта на бъдещето е, че ние си го правим… Въпросът е, как ще го направим. И дали ако искаме едно, няма да постигнем съвсем друго? Днес мой приятел ми каза- Ако нещо трябва да става, то ще стане. Естествено, изключително много се подразних на това твърдение. Това е разсъждение на човек, страхуващ се да поеме живота си.  Истината приятелю е, че ще ти се случи това, което си направиш. Не това което е писано. Отново ще наблегна на един любим мой цитат- “Няма съдба. Само тази, която сами си изковем.” (Из “Терминатор 2- Денят на Страшния Съд”.  Идеята е меко казано върхарска. И всеки, който оприличава “Терминатор” на поредния глупав екшън, с участието на разни мусуклести, полубезсмъртни батковци, които водят титанична война срещу съдба си, ОПРЕДЕЛЕНО ГРЕШИ! “Терминатор 1 и 2″, са два от най-смислените филми, на които съм попадал. Вярно, предимно екшън е, но има моменти, които те карат да се замислиш, и които се отпечатват в съзнанието ти. Като “Матрицата”. За да вниквеш в смисъла на този филм, ти трябва да се позамислиш… Идеята на “Матрицата” беше, че невежеството е блаженство. Никога нещата не ка такива, каквито изглеждат. Но пък трилогията е развалена… Първият филм беше уникален. Нощи наред не бях спал заради него. (Тогава бях малко такова), вторият беше долу-горе… Третият така и не го изгледах! (puke) . Така е, когато хората искат да изкарват пари, а не да залагат на качеството. Оповават се на отминала слава. Жалка картинка…  Ох, утре е ден… Ден, в който се надявам да хвана правилния низ, и да го превърна в настояще… Стискайте ми палци… Вероятността е малка, но както Саско казва- Няма невероятни неща. Има малко вероятни, и много вероятни. На теория- всичко може да се случи. (+ А аз вярвам в теорията…  Дано дкъсметът да е с мен. Амин…

 Ето това е страхотна песничка, с гаден клип. Знаеш ли на какво ми напомня? На хубавата и измамна действителност на месец май.  Хем ми е готино, хем ми става тъжно.   Както и  да е. Идва утре. Предстоят ми първите две контролни. Ясно ми е, че по програмиране надали ще успея да освободя… Тези блогсхеми ме ужасяват. Надеждата ми се таи в математиката… Там като че ли порабрах нещата.  Какво съм разбрал ли? Матрици и действия с тях. Детерминанти, метод на елемантарни преобразувания, матрични уравнения, системи линейни уравнения. Метод на Гаус. Имагинерна единица и действия с нея. Горе-долу това ще е. Трябва ми минимум 4.50, за да продължа напрес в борбата за освобожданате от изпит. Дали ще го изкарам? Who can show us? Only time… (Enya) Да, да да! Има си и добра  страна. Дори да се издъня и на двете, поне ще съм понаучил материал за изпитите. Не като материали в електрониката и Физика да кажем, където ми е меко казано мъгла, как ще успея да мина… Е, физиката човекът е меко казано пич, ама материали в електрониката… За Николай Михайлов се носят легенди из университета. На мен ми се струва готин човек, обичащ да къса хората обаче… Не знам, ке поживиме ке видиме. Инженер Балабански е жив пример за това. Щом той стисна зъби и мина, значи и аз мога. (+ Ама не искам да ме късат! Както и да е.  Озадачен съм от държанието на един точно опрделен къдрав човек! Меко казано озадачен. Но само толкова. (+ Дидка е пич. Успях да се свържа с Надя. Вече май не й се сърдя. То пък на Надя не мога да се сърдя бе мамка му! На другите, още ви се сърдя. (+ Хайде, отивам да уча двуизмерни масиви…

edit: И на Кари опростих. И на нея не мога да й се сърдя… А останалите- отивайте в ъгъла за да се срамувате! БЪРЗО!

По-стар от човечеството, по-древен от Земята, построен от създателите на Вселената…   

Порталът… Малцина бяха чували за него. Само избраните го бяха виждали. Но плащаха висока цена за това, обричайки цялото си съществувание на него. ..

                                                                 * * * * *

    Етикетът изисква, повечето такива истории да започват с иззвъняване на часовник, и представянето на леко сънена персона, която в последствие се оказва главният герой. Е, кои сме ние, ча де не спазваме етиекета? Ето, часовникът иззвънява. Тишина… След минута пак иззвънява. Е, да нашата история е модерна, и часовникът е функция на GSM апарата. И така, след няколко иззвънявания, виждаме два крака, стъпващи на земята и запътващи се към банята. Тук зарязваме благоприличието, и последваме въпросната персона към банята. Главно защото е женска, а авторът  на историята е загорял. И така, нашата жена, всъщност е момиче на видима възраст не повече от 16. Леко къдрава коса, висока около 1.70. Облечена е с широка тениска и боксерки, които вече е свалила, за да влезе под душа. Изглежда адски сладка. Абе, да ви виждам ръцете! Това не е такъв разказ!  И всъщност разказът даже не е за това момиче, а за съседа й, но нямаше как да не минем през тази гледка. И аз съм човек все пак. Съвсем обикновен човек беше този Виктор. Или поне така си мислеше.  Банално, нали? 

- Не, не не! Изобщо не върви така! Какво си мислиш че  е това, бе, бездарник такъв?! , каза издателят, преглеждайки интрото в това, което трябваше да бъде книга.

Моята милост, стоеше до това бюро, и си мислеше колко жалко е всъщност това викащо и ядосващо се дребно човече. Да не би така да си мислеше, че е много важен? Избиваше комплекси? Сигурно е импотентен, или не му се е отворил парашутът. Или жена му го е изритала, защото е импотентен. Каквото и да беше, имаше далеч по-човешки начини да покажеш неодобрение, от това да демонстрираш, че искаш жълта книжка. И аз го знаех. И при други обстоятелства, нямаше да дам ръкописа си на този иначе толкова приятен човек, но имах нужда от пари… Знахе защо е целият този фарс.  Той щеше да купи ръкописа, но с този театър, искаше да подбие цената. Може това да беше първата ми кнага, но  родата ми е от търговци, така че, търговските номера ми бяха до болка ясни. За това дори и не трепнах, когато смешното човече каза: “И все пак искам да откупя правата срещу 500 лева + процент от продажбите.” Ето, че каза вълшебната думичка. Въпросът беше, какъв ще да е този процент? Естествено, неписаното правило изискваше, да не го питам за процента, а да си насрочим нова среща за доуточняваме на подробностите. Точно така и направихме. Излязох от редакцията, с гордо вдигната глава.  Продавах първата си книга. Не всеки ден това се случва… The Gatekeeper трябваше да стане хит. Но TheGatekeeper имаше нужда от написване за да стане такъв…

   Математика, математика, програмиране, математика…  Не виждам нищо съществено и в двата предмета. И по математика учим безсмислени ненужни неща, като векторно смятане и детерминанти, и по програмиране безсмислени и ненужни неща като Паскал. Паскал! Кой подяволите използва Паскал в наше време?! Че тя майка ми като е следвала е учила Паскал! (Не се шегувам, истина е!) ТЪПО! Но факт. Тъй де, както и да е.Последните дни хич не съм на себе си. Всичко живо, ме ядосва… Кари ме беше ядосала, Маги ме ядоса  Крис ме ядоса,  Иренка ме ядоса, Надя ме ядоса, на Тедито мъжо ме ядоса,  тия от групата ми ме ядосват, ЖИВОТЪТ ме ядоса като ми сервира отново изгубено портомоне, Маги ме ядоса (за втори път :D), у нас ме ядосват, баща ми се прави на интересен ден и нощ…  (Казвам ги по хронологичен ред.) Май само Зузи и Иив пропуснаха да ме ядосат, за което благодаря. (hug) А току що видях някаква блестяща черна точка да се разхожда из стаята ми… Вече започват да ми се привиждат разни неща. Сигурно трябва да отида на очен лекар… Или психиатър… Пък може и на очен лека,р който е психиатър. Едното не пречи на другото, нали? Тъй де, не знам какво се случва… Всичко ми е криво. Като някой дърт гаден чичка съм. ;P Междудругото, къде се е чуло и видяло,  АУДИО ДРАЙВЕР в архив 65 мегабайта?! Шегаджии… Всъщност, шегоубиици… А трябваше да изучавам висшата математика… Вметсо това, се боря с драйвер 65 мегабайта! Не е истина просто… Ех… Щях да кажа Ех, съдба, но такава дефиниция като съдба не съществува. Животът е такъв, какъвто си го направиш. (+ Отивам да продължа неравностойностната борба с драйвера. See ya :)

edit: Забравих, че и Кари опростих. И на нея не мога да се сърдя. (+ Останалите, срамувайте се в ъгъла!