Липсва ми програмирането… От близо 1 година не съм писал нищо сериозно. Което не е особено добре като идея. Но времето ме унищожава. Мразя факта, че работата ми не ми позволява цели нощи пред компилатора и разговорите с Исси. И двете чудесии ми липсвате.
Добър ден.
Бях почнал пак да пиша някакви любовни глупости.
После си казах… Щооо?
Сега нека споделим важните неща: чипс, шоколад, пяна за бръснене, чорапи. И легло.
Пет е магическо число.
Днеска имах рожден ден.
Още имам де.
Стана ми хубаво, че ти се сети.
Ей така понякога разбираш кой му пука за теб. От някви такива дребни глупости. Като рожден ден. ;>
Всичкото жени е еднакво.
Без изключения.
Как няма един сериозен човек деа…
По какво разбираш, че си преживял бивше гадже?
По това, че вече можеш да си хванеш ново?
Възможно е. Но не напълно.
Ако съм те преживял…
Снимките ни никога повече няма да ме натъжат.
Песента ти никога повече няма да ме жегне.
Спомените ти никога повече няма да ме пращат в дупки.
Следите ти никога повече няма да ме карат да се замислям.
А срещата с теб няма да се превърне в пепел.
Това, че шептиш на друг, че го обичаш…
Има ли любов? Такава, която не се влияе от времето.
Смъртта е началото на Вечността.
А Вечността е времето през което трябва да се промушим.