Не ми харесва как някого, комуто съм дал вота си преди две години, ми казва да стана овчар. Но пък ще върна съвета. След известно време, като вече не си премиер и нямаш какво да правиш… ми стани говедар. Много се търси в Европа. Говеждото месо е хит. Само да не ти се разболее стадото от луда крава. Тогава би било тъжно.
И майтапът настрани. Г-н Борисов, ако искате българският народ да Ви уважава, уважавайте го и Вие. Уважението е нещо, което за да съществува, трябва да е двустранно. Не се възприемам като лош материал. И определено мечтата ми не е да стана овчар. За това, реших да гласувам. Но не за Вас. Действително, в мое лице, ГЕРБ има един бивш избирател.
А си обещах, да се раздалечавам от политиката… Живи, здрави
Ако стаята е празна.
То къде съм ?
Втренчен в несъществуващото аз
на отдавна изгубена душа.
Тъмно е. И празно.
Но съм там.
Гледам те.
Виждам те.
Искам те.
Някъде.
Никак.
Далеч.
Хич го няма. Всъщност, получават се добре, когато действително ме мъчат любовни разочарования. Не мога да кажа, че в момента съм щастлив. Но в никакъв случай не мога да излъжа, че съм нещастен. Искам нови хоризонти. Ново начало. Нови хора. Нов трепет. Не искам повече да гледам към неориентираното минало. Бъдещето. То е толкова вълнуващо. Непредсказуемо. Може да се случи всичко. Абсолютно всичко. Толкова много необятни променливи. Толкова много абсурдни взаимодействия. Толкова много случайности. Не вярвам в съдбата. Тя е глупост. Но вярвам в случайността. И в късмета. Всъщност, те са доста сходни като същност. Малко вероятни събития, които се случват. И се случват. И се случват. Както беше написала една мацка, на която казвам Джон- “Шансовете едно на милион, се падат девет на десет.”(оригал на Тери Пратчет. Гениален) Невероятно е. Летящо вярно. И толкова усмихващо. (:: Защото небето не е само лилаво. А тревата не е просто червена. “Тревисто синьо и небесно зелено.” (цитат на моята Надя, която се загуби по германските земи. Тю!). Светът е прекрасно място. И чака само теб. (Преди да влезеш обаче си изпери чорапите, моля.) Ухание на вода. С дихание на пролетна въздишка. В тишината на една есенна идея. Към портите на Вечната… небе покрито със звезди. (очаквахте нещо в женски род, нали? е, извинявам се, ако не съм оправдал очакванията. :D)
Да са жив и здрав шибанякът, който го открадна. Син да му се роди, зет да му довете.. И ръцете му да изсъхнат. Така кълнях първия ден. (: Глупаво е. Случвало ми се е да намирал телефон, документи, даже и застраховки. И какво правя? Ами, издирвам собственика и ги връщам. Защото ако нещо е нечие, то си е негово.Винаги, когато ми изчезват неща, никой по никакъв начин не ме намира. Нищо. Живи и здрави да са. С припева на тази песен беше последното му звънене. Довиждане, Нокия 3110. Сбогом. Железен телефон. Наистина си го обичах.
Малко е тъжно. Второ сбогом във втори пореден поуст. Нищо. Новото начало е свързано със късане на старото.
Не обичам политиката. И няма да гласувам. Не, няма да го направя. На 22 години съм. Гласувал съм точно 1 път. Да, дадох гласа си за ГЕРБ на последните избори. И да, чувствам се потъпкан и измамен. Защото всичко започна да пропада. Няма да анализирам - не се чувствам достатъчно вещ. Трудно бих основал избора си. Честно казано и не ме интересува с какви епитети ще бъда наречен. Но няма да гласувам. Защото е безсмислено. Защото не намирам доверие в никого. Защото, каквото и да стане, всичко ще бъде едно и също. Стари идеи в ново облекло. Кажете “беееее”. И бързо след поредния овчарин. Който ще ни обещае небето и звездите, докато ние бие с лопата по главите. Мършаво стадо на заколение. Няма да гласувам. Поне да имаше сланина. Осолена с червен пипер.