В преход към идеята.

Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

Имам един много любим цитат от най-любимата ми песен на Nightwish. Това е първата група, която прослушах така да се каже. На нея дължа това, което съм сега. Та той е от една доста позабравена от новата формация песен- Planet Hell. Та той звучи така:

Save yourself a penny for the ferryman
Save yourself and let them suffer
In hope
In love
This world ain’t ready for The Ark

Спаси себе си - монета за лодкаря,
спаси себе си и ги остави да страдат
С надежва,
и любов.
Този свят не е готов за Края.

Звучи точно като поема за един егоист. Какъвто винаги съм искал да бъда. Истината е, че хората са егоисти по душа.  Аз също съм човек. Чред разните му предикати на изкуствения интелект, мога да докажа, че и аз съм егоист. И не го отричам. Нищо добро не може да очаква хората, които са около мен. Ако продължа, това ще се превърне в поуст ала “Многострадалная Геновева”. Но, да не го допускаме. Животът има много страни. Това което в действителност искам  е един далечен блян. Смесените сигнали от теб, за която смятаме, че не пиша.  Трудно ми е да разбера истината за теб. Но когато те няма, предпочитам просто да вървя сам. Една успоредна права на главните събития. Да ги видиш, но да не участваш. Право срещу спокойствието на една красива песен. А когато си тук, нещо в мен се  пречупва. И започвам да искам да бъда нещо, което вярвам че съм. Нещо, което е истинската ми същност. Виждаш врата. Ми супер, дай да проверим какво има отвъд. (=: Ето пиша за теб - познанството ми с теб ме прави по-добър човек.  На моменти обаче ме докарва до…Но нервите са за да се трошат. Живот и здраве. (=: Стига толкова.