В памет на телефона ми

Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

Да са жив и здрав шибанякът, който го открадна. Син да му се роди, зет да му довете.. И ръцете му да изсъхнат. Така кълнях първия ден. (: Глупаво е. Случвало ми се е да намирал телефон, документи, даже и застраховки. И какво правя? Ами, издирвам собственика и ги връщам. Защото ако нещо е нечие, то си е негово.Винаги, когато ми изчезват неща, никой по никакъв начин не ме намира. Нищо. Живи и здрави да са.  С припева на тази песен беше последното му звънене. Довиждане, Нокия 3110. Сбогом. Железен телефон. Наистина си го обичах.

Малко е тъжно. Второ сбогом във втори пореден поуст. Нищо.  Новото начало е свързано със късане на старото.

Leave a Reply