Ето ме отново. Официално завърнал се в по-активната блогосфера. (: Поизчистих бая спам, дето ми се беше нахакал из коментарите (да живеят братята руснаци!). Чак се чудя за какво ми е тая антиспам приставка дето съм си я ръгнал, след като буквално нищо не върши. Ама здраве да е. (:
И така, нека да направим обзор на събитията от последните месеци. Ми да кажем, че бях доста зает със странични проекти, и времето ми за това място беше крайно ограничено. Всъщност, обещах на една приятелка да подновя писанията си тук. Защото ме четяла. Което е странно, защото мен почти никой не ме чете. Не че ми дреме особено. ;D Обещавам скоро време отново да се появят разни интересни неща. Например, след около седмица ми предстои едно разкарване до страната на депутатите. (дето му викат София) ;D Чак ме е страх да се замисля какво точно ще бъде. Ми то там е джунгла. Буквално. Ама нищо де. Ще си намеря някой да ми покаже пътя. (а защо пък не някоя? ;D) .
Нали сега завръщавето ми трябва да има тематика. През изминалия месец имаше няколко теми, които просто си крещяха да засегна. И се чудя от коя да започна. Едната се нарича “Социални мрежи”, другата “Наркоманите- виновни ли са, че са такива?”(ДА, ВИНОВНИ СА!), а третата беше - “1+1=3″. Всъщност, така както си ги подредих… май такава е важността им. Така че, сега засягаме темата “Социални мрежи.” тадъдъдъд
Дидо представя… Социални мрежи!
Имало едно време един пич, чието име не знам, не искам и да знам. Седнал и измислим файсбук. И това се води най-популярната “социална мрежа”. И спечелил пари. МНоооооого пари. И дверите Адови се отвориха. Сега, хората казват, че социалните мержи улеснявали комуникацията. Ми чатовете правят същото. Не че съм голям защитник на чатовете де. Но в една социална мрежа има всичко. Игри, разговори, някои даже си гледат некви градинки там. И най-бруталното е, че разни хора си публикават снимик. Техни си снимки. Да ги гледат всички. И да казват, колко сме хубави. Това за мен си е чиста проба комплекс. Вижте ме, колко съм хубав. Бе, може и да си хубав. То и аз съм хубав, ама някой да ме е видял да си правя профили? Да не сме на изложба я?!. Тъй де, не е толкова фрапиращо. Въпреки, че е де. Но в един момент, до такава степен се отплескваш, че се оказва, че “познаваш” ескимоси, а не знаеш кое е готиното съседско маце. Комуникация? На мен ми звучи като реалностна бариера. Да комуникираш с някакъв бездушен екран. Да влагаш емоциите си там. Да му се усмихваш. Да тъжиш с него и да го обичаш. Не, не искам да се мисли, че съм човек, отричащ интернет комуникцаията. Напротив! Но трябва да има граница. Трябва да си наясно, че няма как между теб и мацката отсреща, която живее на амнайсеиляди километра от теб, и НИКОГА не си я виждал реално, просто няма как да се получи. Трябва да си наясно, че аз като вляза в някоя социална мрежа или чат, мога да съм Ели, и да съм разгонена. (а, не че съм пич с космати крака ;d). Което ми напомня- тва да си мъж и да си епилираш краката…. не не, изобщо няма значение ква ти е сексуалната ориентация. Имах една приятелка ,дето казваше- Мъж без косми по краката, не е мъж. ;D Тъй де, още си го казва. (Поздрави на Пецата). Да се върнем отново към обърканите ми идеи. (:+ А представяте ли си-хората почнаха да се женят и по чата. Сега, ще кажете защо казвам чат. Ами всъщност, социалните мрежи са изроден вариант на чат. Просто в по-достъпен вид. Видиж ли, няма нужда да инсталираш, да нагласяш и т.н. Ръгаш там един адрес, и си ти!
Не съм много сигурен на къде точно отива този свят. Не съм и човекът, който трябва да съди другите хора. Но… наистина… не мислиш ли, че си струва повече да се запознаеш с мацката отсреща… вместо с пича от северния полюс? Някак си мацката отсреща звучи по-реалистично. По-възможно. Има повече бъдеше в това. (+ Изборът си е ваш. ;) Аз мразя социалните мрежи. (Да уточним словоизлеянията с 4 думи и една точка ;D)
Толкова за сега.