Здравей, дядо Стефчо.
Измина една година от както те няма.
Една дълга, мрачна и сива година.
Всеки път, когато мина покрай малката ти и спретната работилничка, поглеждам с надежда и трепет в сърцето, очаквайки да те видя. С твоите интересни очила с лупите, които си сложил на едното стъкло, вперил поглед в ново предизвикателство. Да ти дам поредния часовник, който съм изровил на тавана, и за който копнея да дадеш нов живот. А ти да ми се усмихнеш, да се пошегуваш върху това от къде постоянно ти намирам работа, а след това да отвориш механизма и да произнесеш тежката дума на Майстора. А след това да започнем да си говорим. Първо за часовници разбира се. После за предстоящата ни разходка из Гърчиново. След това да ми се похвалиш както винаги, какво прекрасно другарче си си намерил в живота. Твоята мила и прекрасна жена. И да ми кажеш, че за да е щастлив един човек истински, то трябва да има точно такова другарче. А след това да ме погледенш дяволито и да ме попиташ как върви моето търсене. Аз разбира се, ще сложа ръце в джобовете, ще погледна надолу и ще ти кажа, че точно никак.Ще се засмеем. А когато си тръгвам, ще съм зареден с положителна енергия. Защото ти, дядо Стефчо вдъхваше единствено и само позитивизъм. Никога не съм попадал на толкова положителна и усмихнато настроена личност. Толкова добра душа. Толкова прекрасен човек…
За съжаление виждам добрата стара работилничка, с пуснати прозорци. Загубила своята душа. Загубила своя дядо Стефчо Илев, който е бил повикан по спешност. Да поправи часовника на Бог.
Липсваш ми.
Искам да ти кажа, че те всички вървят прекрасно. Двете кукувички. Трите механични будилника. Будилника “Слава”, който ти ми подари цепи секундата на две. Държа си го в спалнята. И всяка нощ слушам симфонията му. Всяка вечер ги навивам. Всичките. И всяка вечер се сещам за теб. Най-прекрасния и усмихнат човек, който съм имал честа да познавам.
Нека всеки, който прочете това, да знае колко прекрасен и лъчезарен човек беше дядо Стефчо Илев.
И нека всеки, който прочете това, да знае, колко истински беше дядо Стефчо Илев.
Вечна ти памет!
Липсваш ми!
Твой приятел,
Деан