Ден Нулев.
Тръгнахме със Слънчо. Обичам я.
4 месеца и половина по-късно. Взехме Пешо.
Пешо
Слънчо замина. Пешо остана тук. Трябваше да го храня и да го поя в нейната стая. Отидох вечерта. Беше студено. Пуснах каката Духалката. Стоплих. Махнах гадните препарати, изключих тока.(Когато тръгвах). Качих се за малко до горе. 15 минути по-късно слязох. Стаята беше студена, Пешо беше нещастен. Взех си го у дома, изнасяйки го контрабандо.Най-тежко го прие баба ми, която беше пред нервна криза. Реших си, че ще го захлупя в един панер и ще го оставя да спи така.
Панер
30-тина секунди по-късно, небето притъмня, прозорците захлопаха, и панерът започна да се движи сам. След още 30 секунди, Пешо вече беше вън и ми се присмиваше доволно…
Пешо ми се качва на главата и ми се смее. (Снимката е по пътя към главата ми).
Ядосах се. И го хвърлих в коша.
Пешо в коша.
Шегувам се, Слънчо. Не съм го хвърлял в коша. Тва е друго коте. ;D
Три секунди по-късно кошът беше преобърнат, а Пешо пак доволно ме гледаше.
Казах му, Пеца, лягаш да спиш брааат!
И той легна.
Да, сега със усимвка на лицето си спомням времето, когато тоя пич се задоволяваше със старата възглавница… Или когато идваше в леглото ми. Сега обаче е най-пич. От снощи Пешо спи ето тук:
На Пешо новото място. За непросветените- това е столът ми… А подложените листа, за остатъци от дипломната ми работа, която той разкъса и наака… :D
Спим си ние. На сутиринта се събуждам. Гледам, Слънчо ми звъни. Де е Пешо. Ставам си аз деликатно, поглеждам надолу… подът в лайна! Това чудо на чудесата, се изходило в пясъка, настъпало си акито, направило акани стъпки навсякъде и за капак на всичко се качило на бюрото ми и направило предварително оценка на дипломната ми работа. Ядосах се и пак го изхвърлих в коша.
Казах на Слънчо да си идва по-бързо или ще се караме. И се скарахме. :D Сега Слънчо ми се сърди. Надявам се вече да не ми се сърди де. Е, после говорихме… Слънчоооо! {P}
И така. Почистих аз. Забърсах, обрах с прахосмукачтаа, изтупакх възгралничката ,семних водата, напълних му рънъ. Избърсах му дупарата. И го пуснах. Какво направи Пешо ли? Отиде в пясъка, изсра се, стъпи в акито, направи акани стъпки, разля си водата и ме погледна миличко. Това става в рамките на около минута. Сигурно се досещате аз какво направих…
И така, общо взето вече свикнахме един с друг. Седнахме и си поговорихме като мъж с женска котка, която се казва Пешо. Ся сме си гъсти. Играем си.
Катери ми се по блузата…
Искам да кажа, че на тази снимка, аз съм абсолютно прав. :D
А особено сладко беше, когато Пешо разбра, че заминавам след няколко седмици и каза- Пич, идвам с теб. И ми влезе в сака.
Пеца, викам… Не става. Ще ни спрат на летището, ще ни направят клизми. При Слънчо ще седиш. Той въздъхна и каза… Щом се налага… :D
Най-се стреснах, когато стана след следобедна дрямка, олюля се, направи няколко крачки и задните му крака паднаха. И започна да се влачи само с предни. Викам си… Счупих го. Еби му майката. След мъничко обаче, си тръгна нормално. И след малко пак си тупна задните крака на земята. Викам си, кво става тука… Викам- Пеца, добре ли си бе? И той- да бе. И аз- я застани тука на два крака. И му метнах едно конче. Застана. Викам, Пеца след мене. И хукна. Погледнах го сериозно… Той също ме погледна сериозно…
Пешо гледа сериозно.
И след акто ме погледна сериозно каза… Абе, баце неудобно ми е.
И аз- споко бе, на мен всичко можеш да кажеш. Няма да го пулбликувам в блога я…
И той- абе баце, сърбе ме гъзът и го чеша така…
Ей, викам си, ами като седиш толкоз много пред компютъра, ш та сърби я!
Верно баце. Няма да седя. тъй рече Пешо и аз почнах да пиша това… А сега той спи в сака. Спи! Белким и аз да се наспя. Но преди това, нещо песнопойно… ;D
