Човек се учи докато е жив. И после умира.
Човек чувства докато е жив. И после умира.
Човек израства докато е жив. И после умира.
Човек живее докато е жив. И после умира.
Човек обича докато е жив. И отвъд.
Любовта не е чувство.
Тя е смисъл. Идейност.
Път. Всичко.
Елмаз и стъкло.
Де си бе любов? Пиши ми! Обади ми се! Свържи се с мен!
Аз все те търся, а ти все ми бягаш.
Лоша любов.
Прекалено много пиша за любов. И прекалено много я отричам.
Представи си яката мацка по която си падаш, как ти говори колко тъп бил даден пич. Поглеждаш я и виждаш пламъка в очите й. Тя толкова здраво е хлътнала по пича, който храни, че няма накъде повече. Бил дърт, бил грозен бил неориентиран. Но как иска да го чука…
Тежко е, тежко е.
Та май тази асоциация ни съпоставя мен и любовта. Не спирам да й сипвам, но толкова много я искам отново до мен.
Тежко е, тежко е.
Напоследък, постоянно използвам фразата с тежкото. Може би за това съм направил мускули.
Тежко е, тежко е. ;D
Шегата настрана. Тежко е да си сам.
Но… Съществува ли твоят човек?
Съществото с което ще се чувстваш на място. Съществото с което няма нужда да играеш роля. Което ще те погледне в очите и ще ти каже- това съм аз. Не съм нито повече нито по-малко от теб. Момичето за което ще станеш сутрин рано и ще направиш палачинки. Момичето, което вечерта ще те прегърне и ще ти каже колко много те обича. Лекият разговор, истинските погледи. Да знаеш, че винаги ще можеш да разчиташ. Че можете да си звъните по всяко време на денонощието. Че сте ти и тя. Тя и ти. И че нищо друго няма значение.
Животът е тежко чудо.
Животът не е създаден за да бъде изживяван сам.
Everybody needs somebody. You`re not the only one.
Нооо разбира се не трябва да се превръщаш в Дидка, когато си вземеш гадже.
Дидка напоследък ми стана нарицателно за човек с гадже. Като й се обадим да излезем, вече ме сърби езикът направо да започна със: “Сега по какъв начин ще ни откажеш? ” :D
Това беше лирическо отклонение. За което ще си изпатя. По-нататък в житейския ми път. Най-вероятно ще ми откъсне топките и ще си ги окачи на стената. Тежко е, тежко е. И топките ми са тежки, така че може и да оцелеят.
I have big balls, you have big balls….
Но защо ли ми се върти в главата друга песен- Accept- Balls to the wall? ;D
Чудя се, какво ли прави бъдещата майка на децата ми в момента? Познавам ли я вече? Ще се запозанем ли? Това е толкова Тедски… И доста зловещо. Криипи.
Междудругото, доста хора са ми казвали, че съм крийпи. А аз съм просто едно същество, което въздиша и те търси. И ще те намери… Или ще умре, докато те търси. Да, започвам да разбирам какво имат впредвид хората като ми кажат- “Плашиш ме”.
Интересно е. Когато изляза на първа среща с момиче, има два варианта:
1. Целувка още на първа среща (тука историята може да започне)
2. Озадачен поглед и фразата- Странен си, плашиш ме. (тука е енд ъф стори, която даже не е започнала)
Тежко е, тежко е.
Едно разискване на тема любов.
Що е то любов?
Нещо абстрактно. Учените го обясняват с химическа съвместимост между два индивида. Демек флуидите на единия радват другия и обратното.
Аз си го представяйхкато готовност да направиш всичко за другия човек. Да даваш, да даваш и да даваш.
В последствие първата ми целувка и първото ми нещо като гадже ме приземи много яко. Да я наречем К. Тя си знае коя е. По-късно друго момиче, да я наречем Д,, ме накара да се позамисля върху нещата. За миг даже си реших, че все пак има любов. После… Да. Жената не седи по един мъж и тва е. Я. Тя ме обичаше. И беше готова на всичко за мен. Жалко, че адски късно го оцених. Продължих да не вярвам.
-И. Какво направи тя? Как постъпи? Защо постъпи така? Къде отиде? И защо остави такава зверска празнота след себе си?
Любов… Какво прави любовта ли? Чупи ти душата. На малки стъклени парченца. Всяко от тях боли. Нечовешки много. А ти ги взимаш в шепа и стискаш.
Да имаш щастлива връзка? По-скоро бих допуснал, че има съдба. А то няма. (Да, Мел, няма!) Забавно е, когато не можеш да се защитиш. :D
Любовта е тема, която не съществува. Някой ден тя просто ще позвъни на вратата. Ти ще отвориш и ще погледнеш невярващо. А защитната апатия няма да ти позволи да я познаеш.
Може би Мел беше права, като каза че ние мъжете бързо решаваме, че обичаме. И все пак…