Папагалчето ми умира.
А това, което ме кара да се чувствам животински безпомощен, е фактът че направих всичко, което се сетих. И все пак, малкото беззащитно птиченце умира.
Сгушено сам самичко на пода на клетката. Треперещо и мечтаещо за света от преди.
Дали птиците имат душа?
Лети.
Каквото се е случило, се повтаря отново.
В този глупав, глупав кръгъл свят.