Случи се толкова отдавна. В една тъмна нощ. На края на едното, в начоло на другото. До старото барче, което сега беше мебелен магазин. Преди това беше компютърна зала. Още по-назад? Нямам представа. Странно е, как когато изникне нова сграда, или предназначението на стара такава се смени, трудно си спомняш какво е имало там. Когато магазините се разместят, когато на мястото на поляната, където си ритал топка като дете изникне огромен, безчувствен и студен блок, ти някак забравяш какво е имало под него. Какво е съществувало преди. Хората казват, че трябва да се живее само за сега. И не трябва да се връщаме в миналото. Но ако не го правим, от къде ще знаем какви сме? От къде сме дошли? Каква е целта ни?
Имаше едно момиче. Което беше по-специално от всички други. Всъщност имаше три такива. Сякаш си говорим за титла. Наредете се на опашка да ме тормозите. ;> Когато титлата се оваканти, идва нов притежател и гордо окача пояса на мъченията около кръста си. Имаме нов шампион. ;>
Да чакаш в една самотна нощ, в която виждаш само пълната луна. С трепет в сърцето. Нещо неопределено. Далечно. Не зная как изглежда. Не знам даже дали е човек. Но го чакам. Споделената взаимност. Далеч от еднопосочната клопка в която съм затоврен. Далеч от душащото чувство на отачяност, което ме е завзело.
Тази нощ те сънувах.
Беше странно.