Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

Случи се толкова отдавна. В една тъмна нощ. На края на едното, в начоло на другото. До старото барче, което сега беше мебелен магазин. Преди това беше компютърна зала. Още по-назад? Нямам представа. Странно е, как когато изникне нова сграда, или предназначението на стара такава се смени, трудно си спомняш какво е имало там. Когато магазините се разместят, когато на мястото на поляната, където си ритал топка като дете изникне огромен, безчувствен и студен блок, ти някак забравяш какво е имало под него. Какво е съществувало преди.  Хората казват, че трябва да се живее само за сега. И не трябва да се връщаме в миналото.  Но ако не го правим, от къде ще знаем какви сме? От къде сме дошли? Каква е целта ни?

Имаше едно момиче. Което беше по-специално от всички други. Всъщност имаше три такива. Сякаш си говорим за титла. Наредете се на опашка да ме тормозите. ;> Когато титлата се оваканти, идва нов притежател и гордо окача пояса на мъченията около кръста си.  Имаме нов шампион. ;>

Да чакаш в една самотна нощ, в която виждаш само пълната луна. С трепет в сърцето. Нещо неопределено. Далечно. Не зная как изглежда. Не знам даже дали е човек. Но го чакам. Споделената взаимност. Далеч от еднопосочната клопка в която съм затоврен. Далеч от душащото чувство на отачяност, което ме е завзело.

Тази нощ те сънувах.
Беше странно.

Здравей свят, аз пръднах…

Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

… или да живеят социалните мрежи!

Да живеят! Вечна слава на тях. Вечна и неугасваща почит към “гениалната” идея да се предостави властта на всеки един малоумен тъпанар да обяви на света, че е пръднал.

Да пребъде най-яката форма на комуникация- Негово Високопреидиотощейшество Фацабока. И нека си слагаме снимки как се кефим, пием, чукаме на поразия и сваляме поредната шибана празна бройка, чието име надали ще запомним . Но ще го направим! Нека живеем! Нека ходим по съмнителни заведения, да се наливаме със странни неща, а на другия ден да разказваме- ау ако знаеш как се напих… А как съм се прибрал/а… И после се събудих с нещо странно в леглото. Пак че си се събудила. Гении народен.

Нека да пребъде и тиутър. Квото и да беше това. Защото ако извратената идея на фацабока до някъде я разбирам, то това “творение” на природата колкото и да си напъвам малкия мозък, не мога да го схвана.  Едно време имаше само IRC. И хората бяха доволни. А всичко се препълни. Препълни с идеята някакви празноумни мацки да си показват циците по интернет и някакви пичове с обиколка на бицепса обратнопропорционална на умствения им капацитет, да минават за мачомееен. И после ако случайно ги видиш ей така да се разхождат на улицата- Цицорана Разтворикракова и Бицепс Големоумников си казваш- ааа е те тва е. Бъдещето. Бъдещето стъпващо върху чалга,  коланчета вместо рокли и празни , но влажни погледи.

И ще питаш какво общо има това със гениалните социални мрежи? От къде да знам?! Но едно ще ти кажа- за да се ръгенш на някакво място в Интернет, да си публикуваш информация за рожденните петна и за това къде те сърби и защо аджеба не се чешеш там, а и като гарнитура да сложиш една доза снимки, показваща колко си яко мацка или супер пич… Ето това е върхът на интелигентността.

Вчера говорих с една приятелка. И тя ми каза- днеска правим с моя приятел един месец. Ама ние излизаме от повече де, но на тая дата се обявихме във фацабок. Да се смееш ли, да плачеш ли? Работата е уникално зле. А тъжното е, че стремглаво вървим все по-надолу.Където новината, че си пръднал, може да обиколи света за няколко минути.  Да живеят лютите чушки. Ароматът.

Шах. Ако помниш какво изобщо означава това. ;>