Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

Грозно е хората да те забравят. Особено такива, с които някога сте били близки. Или поне ти си си мислил, че сте били. Нищо. Да сте ми живи и здрави. Само красиви преживявания ви желая.

*                *                       *                *                         *

Понеже по магазините е пълно с разни отпускари и когато някой непредвидено се разболее и опират до мен. Грях ми е, че освен от компютри, мрежи, ремонти и разнос разбирам и от това да съм мъжка касиерка. Ама ядец.

През годините ,когато бях реално активен по въпрсните магазини, съм виждал какви ли не. Пияни, грозни, мустакати, миришещи (тия ми бяха любими)… но такова като днеска не бях виждал. Бога ми, не искам и да видя пак. Една ти баба. Ниска и дебела. Като повечето баби. Ама тая беше с потник и без сутиен. И едната презрамка на въпросния потник паднала. Беше ужасТяващо. И точно в момента, в който застава пред мен, от колоните се чува Highway to hell. Все съм виждал ужаси, но този го преживях на ръба.  Беше ми пратено провидение от горе, които гласеше да обичам живота си, защото може да стане и по-зле. О, вярвайте ми, може!

Та всичкото от горе от седмици съм схванах и никой не ще да ме разтрива. За това си взех разтриваща възглавничка. Ама тъпото нещо ме натърти. И пак съм нещастен. ;D

И за капак на всичко, изгледах всички серии на Fringe и сега ми е тъпо. Защото сериалът е уникално як. И го препоръчвам на всички любители на фантастиката. (Трябва да стиснете зъби и да преживеете първите 3-4 епизода. След това става Интересно)

*                 *                     *

пп поздрав за Колегата, който се връща след 4 дена. По-бързо, че не съм цъкал MK4 цяло лято.  Но твоето наказание пък бяха гадни и мустакати англичанки. :D

Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

Някои хора… Колкото и да бягат от теб, не можеш да ги оставиш.
Което е странно.
Преди пет месеца споделих с един човек, че след пет месеца или ще си до мен, или ще съм те забравил.

А положението си остава същото.

Бих казал, че съм луд. И се унищожавам сам.
Бих казал, че нямам избор. Защото е хубаво, когато има палачинки.

Съншайн каза, че трябвало да се научим сами да си правим.

Но е красиво, когато станеш рано и направиш на някого. И този някой се събуди от вълшебното ухание.

Веднъж правих палачинки. Умирисах се на готвено. Тя не ги оцени. Всъщност, смятам че тя никога не оцени нищо, което направих за нея.

И тогава разбрах. Не е въпросът просто да направиш палачинки. Въпросът е… за кого ги правиш.
И спрях да правя палачинки.

За толкова години, имах шанс единствено да ти направя едни недоопържени картофи тиган.

Тъжно е.