Уморено жената съблече дрипавото си кожухче, и го метна върху малката си дъщеричка. Детето нежно се сгуши в него, и се усмихна. Усмихна се и треперещата майка. Нещо вътре в нея я сгряваше, въпреки всичко. Вътрешната топлина, която излъчваше, когато малката беше щастлива. Нищо не можеше да я повали в такъв момент. Майчинският инстинкт беше по-силен от всякога.
* * *
Беше студено. Сутрешна, смразяваща хлад. И все пак те бяха навън. Две горещи тела, хванали се за ръце, които се разхождаха по брега. Вълните се бореха за това да се докоснат до тях, с надеждата да почувстват изпепеляващата им топлина, а те крачеха уверено напред. Напред към всяка една буря, към всяка една усмивка, трепет, всеки един слънчев ден, и всяка една лунна нощ.
- Вярваш ли в Съдбата?
- Вярвам в теб.
- А в Съдбата?
* * *
- Знаеш ли?
- Кажи ми.
- Не ми харесва тази музика
Двамата излязоха в тъмната нощ. Чувството беше странно. Те се страхуваха от него, и въпреки това умело се носеха към неизвестното. Защо хората се страхуват от тъмното? Какво има след Смъртта? Истината за Вселената? Уличната лампа изгасна. Две мъжки устни се долепиха една до друга. Някъде в далечината долетяха звуците от Hotel California на Eagles. Това беше музика.
* * *
Нощта се беше превърнала в жарък, летен ден. На едно просто легло, в една гола стая, лежеше човек. До него беше коленичило малко момиченце, и го държеше за ръка. Беше толкова красива. Нежната кожа на ръчичката й, контрастираше ярко със сухата и бледа такава на умиращия. Някога всички сме били деца. И винаги ще я търсим…
Разкажи ми. Разкажи ми за теб. Кажи ми за чувствата си, вечно бягащо същество. Разкажи ми трепетите си. Разкажи ми защо? Разкажи ми каква власт имат над теб?
Днес е шибан ден. Мечтаех си да видя няколко човека днес, но както обикновено, мечтите си остават мечти, а светът продължава да се върти. Писна ми от престорен драматизъм, и взимане навътре на всичко. Днес баща ми ми подари свитък за Съдбата. Явно го е купил от онези сувенирни магазини, които така мразя. И там пише- Внимавай за твоя характер, защото той твоята съдба! А самият свитък е озаглавен- Корени на нашата Съдба! Тъпо. Мислех си, че ме познава. (: Нищо де, простено му е. Всъсщност ми е някакъ тъпо. Писна ми все да съм болен на 19-ти. Ства прекалено банално. Всяка година. Мамицата му! :D Днес имаме годишнина. Точно преди една година написах 10-те блогърски заповеди. Тая година отново ще спомена Алексей- ТИКВО ОТИВАЙ ДА УЧИШ! Той си знае. (: И понеже музикалните поздрави станаха вече ежедневие в блога ми, нека публиката се чувства поздравена с поредната страхотна песен на Lordi:
Не, не съм. Но можеше да съм! Мда, представи си, че всъщност бях Генадии. Или Гецата. А може би Ганьо. Всъщност, минаха 14 години от 15-ти септември година 1996-та. Гато батко ви беше първи клас за първи клас. Всъщност, смятам, че нямам какво да правя там. Нямам работа в немската. За това и предпочетох да се наспя, вместо да стана в 8 часа да ходя на празненство. Тъпо е. Да гледаш как гражданинът от селски произход (и под слески имам впредвид със селски манталитет. Има разлика между селянин и селяк), Пацо, обяснява, как щял да им го начука ни всички. Да, да, никога няма да забравя, как когато ние завършвахме тоя човек, ни събра всички в малката аула, и започна да обяснява, как сме им го начуквали на другите училища… Литератор. Оратор. Интелигентен човек. Просто такъв директор да му се радваш, и да го тачиш. Всъщност, бившето ми училище е пълно с такива абсурди, че надали ще забравя нещо. Например гениалната идея да сринат библиотеката, и да преместят Нуша в голяма аула… Библиетека в аула. Гениално. Евалата! или пък да поръчаш на десетокласник да ти правя сайта на училището. Боже, Боже БОЖЕ! Кеф да ти е! Знаеш ли, колко много харесвам хаоса си. Обичам да живея в хаос. Имам нужда от тръпка. Искра. Нов огън. Нова инспирация. Нов поглед. И мрън. Хбуф. И от теб. {P}. Най-вече от теб.
дъждовно и мрачно. и толкова пусто… не знаеш ли? заради теб повярвах дори и в толкова абсурдно нещо като съдбата. заради теб се усмихвах тихо, на теб казах толкова много неща. на теб поверих от най-съкровенните късчета от душата си. теб обичах и обичам. теб единствено исках. а ти ми направи услуга и избяга. не е ли тъжно това? Ябълка на раздора, черна и прогнила. ти не ми направи услуга. ти ме уби. уби всичко в мен. няма го вече онзи живец. има само дъжд. дъждовно е. и мрачно. и толкова пусто… това не е услуга. това е… това е черна, тъжна и безлунна нощ.