Идва!
Тя идва!
Тази нощ я сънувах. Май.
И тя идваше. Надявам се.
От няколко дни не спя в стаята си. Настаних се на дивана в кухнята. Уж за добро. И всичко щеш да е перфектно, ако не се чуваха по цяла нощ някакви супер странни и абсурдни шумове от терасата. Все едно някой се разхожда. Или пък хлопа по стъклото. И като стана да огледам - нищо. Тъпа работа.Попринцип го отдавам на хладилника, който се намира там. И все пак иди обясни на спящ човек, че тъпият стар хладилник има кофти компресор, който при въртене създава вибрации, тресящи стъклото. Та, тая сутрин се събудих в 5 без 15 от нов абсурд - вентилаторът на лаптопо каза излитаааааааааааааааааааааааам. Въздъхнах си тежко. ОСъзнах от колко време не съм се прал, защото дрехите ми са… някъде си из всичките дивотии, сетих се за поредната кучка, която ме прецака, вентилаторът започна да шуми все по-силно и по-силно… (както Тунитка казва- вече направо излетя). И след това, като пич си изядох едно шоколад и осъзнах колко по-зле може да бъдат нещата. И се сетих за най-възвишеното нещо на света. За нещо, което имах преди години. И което само най-отбрани хора могат да притежават. Реших, че го искам отново… Чисти чорапи.
Нужни ми бяха само прах, леген и всичката смелост на света.
Или пък лев и петдесет + магазин за чорапи.
Отивам да се изкъпя, а след това отново ще отворя този лаптоп.
Ми писна вече на всеки два месеца да го разглабям основно. Дразнещо е.
Днеска се замислих от кога не съм правил секс.
И ме хвана срам.
Дето имаше една приказка - вече ме е страх да не са го променили…
Здравей, Слънчо.
От последното ми нещо, което можеше да се оприличи като връзка минаха около 5 месеца, няколко несполучливи опита с няколко тъпо жена, което трудно решаваха какво да закуси, камо ли пък какво искат от живота, както и много ядове.
Общо взето, времето ме научи на няколко основни правила при жинътъ.
1. Жената НИКОГА не трябва да бъде притискана. Трябва с леки манипулацийки да я оставиш да избере това, което ти искаш да избере. (За тва ти трябва магьосническа степен по либене)
2. Жената винаги има право, защото разполата с необоримия Довод. (Защото така!)
3. Жената. Сутринта може да е слънчева, по обед да е ноемврийски дъжд, вечерта да завърши със снежна декемврийска виелица. (И всичко това през октомври).
4. Жената е недоволна от това, че е доволна. (Защота така!)
5. Жената кърви по 1 седмица всеки месец и не умира. На такова животно не мо`е му се верва. Винаги си имай 1 на ум. И 1 под ум. Абе и едно над ум ще е перфектно.
И все продължавам да се чудя, дали са го сменили? :D
Според Крис, може би вече трябва да разширим хоризонтите си. Няма да напиша какво точно каза той, защото може да обиди едно съсловие от жени, дето е по… нещо си.
И искам да кажа на поредната мацка, която си подигра с мен, защото вече ви става навик - пиленце, другия път имай смелостта да ми го кажеш в очите. Ич не ми пука, че никога няма да го прочетеш това. И може би е добре, че не си дигаш телефон, защото ако ти кажа всичко, което мисля, има вероятност да скочиш от някъде. Но да знаеш, че идеята беше много обещаваща. Имаше нещо в теб… Глупава жена.
Слънчо, може да не сме имали перфектните взаимоотношения, но ти винаги ми казваше нещата в очите. Което беше хубаво, защото имаше топки да кажеш нещата такиа, каквито са.
ТОку що казах, че старото ми гадже е имало топки… Да са шибам… НЕ трябваше да издавам тази тайна. :D
И малко ми е странно, че те меся точно теб в това изказване. Всъщнст, знам защо.
С теб съм имал най-прекрасните и най-ужасните моменти евър. Може да беше само 6 месеца, може да не беше както трябва, може да беше грешно, но някои неща винаги ще останат. Въпреки, че ти така и не са научи да разбираш моята сантименталност. И съм почти убеден, че си изхвърлила онова листче.
И все пак, като говорим за теб, Слънчо, мога да кажа само четири думи- ти, ти и ти.
За тези, които не са схванали, сравнявам Слънчо с онова, дето ми стана гадже за малко и се оказа баси тъпото животно.
Не че имам право да сравнявам така хората…
Абе, еби го. ;>
Направих нещо, което не бях правил доста отдавна.
Прибрах се от работа в 7 часа.
Легнах и умрях. Сега, 11 часа по-късно съм се ококорил и се чудя, защо е 6 без 20, а на мен не ми се спи.
Започнах пак да получавам напомнящи писма, че трябва да подновявам хостинга.
Тази година обаче мисля, че няма да го направя.
Просто прекалено много се изчерпа този блог. Беше започнат преди повече от 5 години. Сега в забързаното ежедневие, на практика нямам време да пиша в него. Дефакто не остана и за какво.
Аз съм просто една лутащата се душа, търсеща истинската любов, невярваща в съдбата, обичаща Изгрева.
Но такъв бях и преди 5 години.
Винаги съм бил такъв. И винаги ще си остана.
Може би единственото нещо за което се колебая- съществува ли Тя? Или я търся напразно.
Омг, това е…