Това ми звучи… Не знам. Вчера ми пратиха една песен. Едно такова чувство странно, което никога не съм можел да опиша. Една такава студенина в гърдите, неопределима. Представи си, че виждаш малко дете в стая, което плаче за играчката. Сега си представи, че това всъщност не е дете, жена. Седнала на в празна стая, заобиколена от играчки.И плаче за счупената си кукла. Представи си сега същата тази жена, с детска наивност да тропне с краче, и да каже, че иска този мъж. Да обяснява на баща си, че ако й го купи, ще си го пази, ако трябва ще го затвори в клетка, но ще си го пази цял целеничък. Ще внимава да не го счупи… Разбираш ли за какво чувство ти говоря? Защо пиша това ли? Не знам… Всъщност знам. Понякога един кратък поглед, някакъв жест или дори едно потрепване, е достатъчно да осъзнаеш много неща. А да ревнуваш един идеал? Нещо, до което реално не си се докоснал, но въпреки това, вътрешно да се разкъсваш като си помислиш какво става. Да си в състояние едва ли не да убиеш… Ревността, е нещо, което трябва да се контролира. Чувство, объркано и хаотично, което те връхлита, когато най-малко очакваш. Разбира се, за ревността не винаги има логическо обяснение, в повечето случаи даже нямаш право да я изпитваш. И въпреки това, я изпитваш. И си готов да убиваш и разкъсваш. Нещо диво, нещо мрачно, и дълбоко спотаено се пробужда и започва да вие срещу самотната Луна. Време е за лов…
Интересно ми е…
Какво беше първото нещо, за което си помисли днес, когато се събуди?
С каква нагласа започна денят ти?
Усмихна ли се поне веднъж?
Успя ли да осъществиш плановете си…
…или плановете ти те погълнаха и не можа да се огледаш…
И все пак ако се огледа, видя ли ме там? На отсрещния тротоар. Седях, и се усмихвах.
А ти усмихна ли се?
Какво прави вечерта?
Чувстваше ли се удовлетворен от деня?
Беше ли постигнал целите си, плановете си?
Защо ?
За какво си помисли преди за заспиш?
А успя ли да заспиш изобщо?…
Интересно ми е…
Какво беше първото нещо, за което си помисли утре, когато се събуди?
Изнизва се и тази година. Преди време, (да се чете - преди близо година), седях сам в една тъмна и празна стая, осветявана от бледото сияние на компютърния екран, и се чудех- Каква всъщност ми беше равносметката за година Господня 2007-ма? Чувствах се нещастен, празен… Сега година по-късно, не се чувствам кой знае колко по-усмихнат, но 2008-ма ме срещна с много нови хора, които правят живота ми малко или много усмихнат. Тук ще подредим нещата по хронологичен ред.
Кари- всичко започна от там. Това беше първият истински човек, с когото се запознах пред тази година. И тя все още един от малкото Истински.
Иив- за нея каквото и да дажа, ще звучи малко. Просто уникална…
2008-ма за мен поднови и някои стари познанства, като ме срещна отново с Алекс. Алекс ли? Тя е… Тя е като вечногорящ пламък, който не угасва, дори в най-трудните моменти. Винаги съм й се възхащавал за това, как може да запази този уникален поглед към света през годиниги…
2008-ма ме вкара в университет. Там, там вече стана страшно.
Двете ми най-ярки познанства във въпросното заведение, това са Зу, и Бисер. Две крайно различни, едва прознаващи не личности, всяка от която като че ли демонстрира част от мен. Бисер-откачената част, Зу- сериозният човек, искащ бъдеще.
И Вики разбира се. (+ . 2008-ма нямаше да е пълна без нея. Тя е най-уникалното същество, на което съм попадал. За нея само суперлативи. (Но не се възгордявай. (((: ).
Не че 2008-ма не ме срещна и с други хора. Далеч съм от мисълтта. Но като че ли това са най-ярките ми познанства.Най-стойностните хора. Каймака в главата ми. (Как прозвуча…)
Но това не дава отнговор на въпроса- година по-късно, какво се промени? Хубаво, порастнах, еволюирах, осъвършенствах вътрешното си аз, както се казва. НО това какво променя? Пак си седя в тъмна стаичка с компютър… Само че този път си почивам. Почивам си от дълги я семестър, на който се отдадох почти на 100%. Почивам си от освободения изпит, но като че ли вече трябва да започвам да готвя следващите. Изобщо, животът на студента, няма нищо общо с ученическия такъв. Не мога да кажа, че ми е усмихнато… Просто ми е живо. И както ме попита едно мило същество- Кой е последният ден, който помниш? 26-ти срещу 27-ми май 2008 година. Безвременно ми е…
Не, не става въпрос за Пешо. Абривиатурата означава Пълен Шерифски Оргазъм.
Статията има за цел да ви накара да одобрите, или пък да отхвърлите идеята за ПеШеО.
И така, за жителите на родното Русе, сигурно е известно що е то Шериф. Просто няма как да си от Русенското виртуално пространство, и да не си чувал за Шерифа. За тези които не знаят… Историята се корени назад, назад още през далечната 2003 като че ли беше… Тогава батко ви още играеше CS (онова с пушкалата) И тогава имаше едно Шериф, който постоянно влизаше, и играеше с хакове (непозволени добавки, даващи предимство на играча), все си отнасяше бана, и все възможно най-”хакерски” си сменяше ИП адреса. И не ни аресваше тоз Шериф. После нещата се пренесоха в 11.5 - свят форум, моят Втори Истински Форум. (Първият беше хекса). Когато аз се заселих там, ситуацията беше следната- Модератори на чело с gyx и jetscope (Радо), организираха гонения срещу Шерифа. И въпреки това, той отново, и отново се появяваше. Носеха се разни легенди за това как Радо го дебнел из Дървото, а Шерифа изчезвал като фантом, без никой да разбере от къде е минал, или къде се е скрил. И така, все пак, научихме се да живеем с Шерифа. Калкото и да не е, беше забавен кадър. Все още си е такъв де. (На живо е в пъти по-приятен от колкото във виртуалното пространство.) И така, напук на всички и на всичко, той ламтеше за власт. Виртуална разбира се. Имаше различни тези, че така избивал комплекси от реалния живот, или че това му било хоби, или нещо комбинирано и т.н. Каква е реалната причина? Не мога да се наема да отговоря на нея. И така през 2005-та май беше, се пръкна това, кото сега се води Нетуоркс-Бг гейм портал. Място за хора между 12 и 15 години общо взето, отличаващо се с огромни жълти глави, и порочна шарения. Нещо, което занапред щеше да стане като подпис на това, къде е минала ръката Шерифска. Естествено, цялото стадо скочихме срещу него. Може би от завист, или от недоумение, или просто заради стадото… Аз лично го направих, заради огромните жълти глави. (= Но на Шериф категорично не му пукаше от това. Винаги съм си мислел, че изпитва някакво сексуално удоволствие от това да има може да влезе в някой админ панел. Предполагам, че му действа възбуждащо едва ли не. Но това са само тези. И така, малко по-късно се роди една разновидност на гейм портала- портал за новини. Действително сайтът имаше идейност, беше доста интересен, и едиственият му дефект бяха (отново) огромните жълти глави и шаренията… Поради нещастни обстоятелства, 11.5 беше сринат, а с него си отиде и порталът за новини. (Кактто и два месеца от форума…) Тогава настанаха революции, и крайно наложителни промени в администраторския състав. Мастърмайнд стана администратор димьек. И всъщност, това като че ли беше началото на края. Това събитие даде начало на верижна реакция, която по мое виждане потопи всичко в горящи руини. Виртуалното пространство, никога нямаше да бъде същото… Изглежда още със самото си изкачване, Мастъра даде скрити администраторски права на Шерифа. Около година, последният, се криеше. И след това се случи немислимото… Шерифа, този гонен, и нежелан индивид, разкри идеята за това, че е администратор с километричен поуст (винаги съм си мислел, и че километричните поустове с жълти глави и шарении също го възбуждат), той ни обясняваше на потребителите, и на нас-екипа на форума, че вече имало нов баш-шеф. Нормално като при всяка революция, и тук имаше опити за контрареволюция. В никакъв случай не мога да кажа, че дадохме 11.5 без бой. Напротив, имаше доста ожесточени спорове, кавги, дрязги, неразбирателства… Мога да му кажа евала на Шерифа, че ги реши така желязно. Като всеки един диктатор (а той е точно такъв), той просто отряза главите на народния глас, и остави в ушите му да се чува само това, което искаше да се чува. Като всеки един диктатор. Накара половината форум да се изнесе, но постигна своето. И въпреки, че бях от губещата страна, съвсем откровенно мога да му направя едно евала за блестящия начин, по който се справи. Не, не си мислете, че одобрявам каквото и да е от това, което Шерифа прави. Просто ме кефи това, че винаги може да излезе от ситуация. (+ И така, следващата стъпка към ПеШеО, беше да пусне пипалата си и в тракера. Е, направи го… Това като че ли е и поводът да създам тази статия. Просто вече не остана място, където той да няма власт. Не остана място, където да не се налагат шаренията, детското държание, огромните жълти глави, правила с хялида подточки, налагане на цензура, прокарване на собствени убеждения, като закономерност. Не Шериф… Диктатор…И така като че ли в момента ПеШеО, изглежда завършен. (+ Не остана неопорочено място из Виртуалното Пространство на Networx-Bg… Дерзайте, и си мечтайте за доброто старо време…
ПП Статията няма за цел да обиди когото и да е било, а просто излага личната гледна точка на автора й. За протокола, авторът иска да отбележе, че на живо Владо(шерифа), е забавен човек, и с удоволствие би седнал с него да пие някъде бира (ако пиеше бира).
Не, писна ми от коледния дух, коледното настроение, коледните нз си какво… Такива неща има само по филмите. И въпреки това, днес получих вълшебно съобщение. (: Какво по-добро време от Коледа?
Обаче, нека засегнем една доста интересна тема- защо е модно да се слуша техно и хаус? И всъщност, не ме притеснява толкова това, че е модно да се слушат безкрайните, лишени от смисъл циклежи, наричани “музика”. То и чалгата е модна. :/ Мразя чалга. Мизерното в цялата работа е, че метъли стават хаузъри… Просто необяснимо понятие. Какво било да си хаузър? Някъде четох “Наричник на хубавеца”. Момент, да намеря линка… (Докато четеш това, аз търся линка) Ха! Намерих го! За теб може да е минала само секунда, но за мен минаха няколко минути. При теб времето тече по-бързо, защото консумираш готов продукт. А аз съм му създателя. (+ Тоест, това което четеш, вече е написана. Логично е. Но може само да сънуваш, че го четеш. Та, ето го и линка- http://fuckthenorm.net/?p=26 . Ей това е да си хаузър. Големите розови очила тип “мухата цеце”, крещящото облекло, висенето по ъъъъ… май му викаха клубове. Ебаси кефа (по белоградчишки, не очаквам много хора да го разберат това). Ебаси кефа! Което всъщност ме навежда на мисълтта… Тоест, кара ме да си задам въпроса, какво е метълът? Или още по-точно, метълът тиинска прищявка ли е? Стремеж да си различен? Защото както и да го смятам, много малко метълки над 16 години познавам. В един момент стават хаузърки, или тотално се отричат от тази музика, с обяснението, че била депресираша. Което ме кара да се почеша умно по кратуната, и да вкарам един такъв миличък поглед… Защо на мен като слушам Nightwish, или Металика, или Токио Хотел (това е емо май, ма пак е сходен тип), и т.н., ми е усмихнато? Нещо съм сбъркан ли? Първото логично обяснение е, че рядко гледам текствоте. Аз слушам музиката. И всъщност, прослушах този стил сравнително късно. Бях вече почти на 18. Дали това, че започнах да слушам в период, в който съзнателно не бих позволил на музиката да определя настроението ми? Защото това е модердното-слушаш Panicat at the disco (това също е емо), и си режеш вените. Което всъщност, може да ни накара да разгледаме метъл и емо стайла по два начина-
а) Пуберска модерност
б) Истинска музика
Метълите/Емотата от тип А, са временно заразени. При тях отшумява на 16-17 години.
Ние от група Б… За сега още ме държи. Надявам се да не ме пуска, защото музиката е стойностна.
От друга страна, аз никога не съм навличал ония черните провлачени дрехи, с които метълите ходят. Не че не ми харесват- просто не са мой стил. Което ме кара да се замисля, това че харесвам метъл музика, прави ли ме метъл? Нььеее (+ Всъщност, аз дъм враг на хауса и на техното. Но пък съм фен на диското. (Онова диско на Аqua,Scatman, Gina G, BSB…) (Последните ги обожавам. И не, не са гей група :/) .
И всъщност трябва да си направя извода, че нещата отшумяват? Не… Има много въпроси без отговор. Един от тях е, защо метълите стават хаузъри?
Ако гледаш този блог през огромни слънчеви очила, закриващи половината ти лице, ИЗЧЕЗНИ ОТ ТУКА ХАУЗЪРЧЕ! (=
пп Нищо лично против хаузърите. Много лично против хауса. :)