Няма история, има история

Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

Това ми звучи… Не знам. Вчера ми пратиха една песен. Едно такова чувство странно, което никога не съм можел да опиша. Една такава студенина в гърдите, неопределима. Представи си, че виждаш малко дете в стая, което плаче за играчката. Сега си представи, че това всъщност не е дете, жена. Седнала на  в празна стая, заобиколена от играчки.И плаче за счупената си кукла. Представи си сега същата тази жена, с детска наивност да тропне с краче, и да каже, че иска този мъж. Да обяснява на баща си, че  ако й го купи, ще си го пази, ако трябва ще го затвори в клетка, но ще си го пази цял целеничък. Ще внимава да не го счупи… Разбираш ли за какво чувство ти говоря?   Защо пиша това ли? Не знам… Всъщност знам. Понякога един кратък поглед, някакъв жест или дори едно потрепване, е достатъчно да осъзнаеш много неща. А да ревнуваш един идеал? Нещо, до което реално не си се докоснал, но въпреки това, вътрешно да се разкъсваш като си помислиш какво става. Да си в състояние едва ли не да убиеш… Ревността, е нещо, което трябва да се контролира. Чувство, объркано и хаотично, което те връхлита, когато най-малко очакваш. Разбира се, за ревността не винаги има логическо обяснение, в повечето случаи даже нямаш право да я изпитваш. И въпреки това, я изпитваш. И си готов да убиваш и разкъсваш. Нещо диво, нещо мрачно, и дълбоко спотаено се пробужда и започва да вие срещу самотната Луна. Време е за лов…