:’\

Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

Нещо ми хареса тази имоутка. (+ Едно Вики е виновно. Да отива да се срамува в ъгъла веднага!

Ето ви нещо наистина красиво- http://www.youtube.com/watch?v=zMZETRh8iOw&feature=related . На моите нови енигматични любимци.  (:  Необяснимият, красив и неповтроми танц на здездите… Вчера Сашко ме наведе на една интересна мисъл. Не беше вчера, а преди няколко дни. Преди известно време, на някакви си 5000 километра от Земята, минал метеорит… 500 метров метеорит… А гениите го засякли, в момента на пресичането на орбитата.  В планетарно-звездния танц има нещо хармонично. Нещо повтарящо се. Някакъв такт. Нещо красиво, и периодично… Математически точно…  Дали все пак напук на всичко, математиката не може да бъде красива? Е, доцент  Билчев не ми се поколебал да отговори с “Да”. Но той е математик. Отговорът ще е пристрастен. (+ И въпреки всичко, може би действително на моменти математиката е нещо красиво… Звездният танц… И ако утре метеоритът действително се удари в нас, и не е 500 метров, а 5 километров? Звучи доста кризистно… Всъщност, звучи като нашия край. Но това отново е цикъл. Нещата са ставалаи, ставали, и пак ще стават, и така докато Слънцето не реши да стане червен гигант… Но това категрочин оняма да сложи край на всичко. Кой знае? Може по това време на Земята да върлува по-развита и космически докосната цивилизация. Кой знае, може да преместят орбитата на нашето родно място, далеч от  Слънчевата система. До някоя друга, нова и топла звзда… Не толкова топла като Слънцето… Може също така да започнат Велико преселение на народите между галактиките. Казва ли ти някой? И все ще има някой, който въпреки всчико, ще иска да остане до последно тук. Някое бедно, старо същесто, нямащо какво да губи, искащо да гледа края, от там, където е било началото… Винаги ще има такива пораженци. Докато има живот, има и надежда. И докато си мисля за надежда,  звездите танцуват ли танцуват… Една планета, една звезда… Една си ти… Светиш в моите мечти…

Може би все още не съм хванал ръжда. (: