Време за промяна! (:

Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

Изнизва се и тази година. Преди време, (да се чете - преди близо година), седях сам в една тъмна и празна стая, осветявана от бледото сияние на компютърния екран, и  се чудех- Каква всъщност ми беше равносметката за година Господня 2007-ма? Чувствах се нещастен, празен… Сега година по-късно, не се чувствам кой знае колко по-усмихнат, но 2008-ма ме срещна с много нови хора, които правят живота ми малко или много усмихнат. Тук ще подредим нещата по хронологичен ред.

Кари- всичко започна от там. Това беше първият истински човек, с когото се запознах пред тази година. И тя все още един от малкото Истински.

Иив-  за нея каквото и да дажа, ще звучи малко. Просто уникална…

2008-ма за мен поднови и някои стари познанства, като ме срещна отново  с Алекс. Алекс ли? Тя е… Тя е като вечногорящ пламък, който не угасва, дори в най-трудните моменти. Винаги съм й се възхащавал за това, как може да запази този уникален поглед към света през годиниги…

2008-ма ме вкара в университет. Там, там вече стана страшно.

Двете ми най-ярки познанства във въпросното заведение, това са Зу, и Бисер.  Две крайно различни, едва прознаващи не личности, всяка от която като че ли демонстрира част от мен. Бисер-откачената част, Зу- сериозният човек, искащ бъдеще.

И Вики разбира се. (+ . 2008-ма нямаше да е пълна без нея. Тя е най-уникалното същество, на което съм попадал. За нея само суперлативи. (Но не се възгордявай. (((:    ).

Не че 2008-ма не ме срещна и с други хора. Далеч съм от мисълтта. Но като че ли това са най-ярките ми познанства.Най-стойностните хора. Каймака в главата ми. (Как прозвуча…)

Но това не дава отнговор на въпроса- година по-късно, какво се промени? Хубаво, порастнах, еволюирах, осъвършенствах вътрешното си аз, както се казва. НО това какво променя? Пак си седя в тъмна стаичка с компютър… Само че този път си почивам. Почивам си от дълги я семестър, на който се отдадох почти на 100%. Почивам си от освободения изпит, но като че ли вече трябва да започвам да готвя следващите. Изобщо, животът на студента, няма нищо общо с ученическия такъв. Не мога да кажа, че ми е усмихнато… Просто ми е живо. И както ме попита едно мило същество- Кой е последният ден, който помниш? 26-ти срещу 27-ми май 2008 година. Безвременно ми е…

Leave a Reply