Мотивира ме изказването на г-н Ахмед Доган, че той държи цялата власт в тази държава. Реших да направя опит, да му докажа, че това не е точно така.Всъщност, направи ми живо впечатление, че хората около мен, които отказваха да гласуват, реагираха по идентичен начин като мен. Решихме да гласуваме.Тук идва въпросът, за кого? Попринцип, отначало си мислих за РЗС. Нали все пак, толкова много заплахи и т.н. получават, значи все пак трябва да са бръкнали в нечие здраве. Но пък после си помислих… Какво всъщност може да направят РЗС? После, случайно ми попадна една диплянка с програмата на Атака. Тази програма звучеше много добре написана, и доста на достъпен език, обаче после се запитах, какво точно реално правят Атака? За мен,точно нищо. Те винаги ще си седят в едната опозиция, и няма да могат да направят нищо. Иначе идеите им са хубави, само дето из редиците им имаше разни педофили, и настоящи арестанти. Де да знам, не ми вдъхва много доверие. За това си казах- ако ще гласувам, трябва да е за някой, който ще влезе в управлението, и който ще може да направи нещо.  И веднага в главата ми изникнаха три партии- ГЕРБ, БСП, ДПС. За ДПС, няма да гласувам, каквото и да стане. БСП и ГЕРБ са ми един дол дренки. Всъщност, не харесвам БСП, защото съм забелязал, че сегашният ни министър председател, много говори, а нищо не казва. Всъщност, повечето политици правят така, и за това не ми допадат. От друга страна Бат Бойко определено действа, и хич го е не страх да действа. НО пък защо нещо вътрешно в мен крещи, че Бат Бойко сега е, каквото беше Симен Сакс-Кобур-Готски (да, невежи ми българино, името се пише точно така), преди 8 години? Нещо ми креши, че това е просто един предизборен облик… Разни формациики като Синята коалиция и НДСВ, няма защо да ги споменавам, защото те най-вероятно даже няма да влязат в парламента, така че няма смисъл да си хабя пръстите с тях.       И всъщност, какво отсана? ГЕРБ и АТАКА. Това са ми реалните колебания. Но по-скоро ще дам гласа си за Бат Бойко. Дано пък да вземе да направи нещо… Въпреки, че ако се коалира с БСП, няма да му го простя.

Всъщност това е цитат от песен. Доста красива, и радваща. Спомените са удивително нещо. Всъщност, целият живот се гради на спомени. На неща, които си преживял, благодарение на които си градиш бъдещето. Опит. Експириънс. Транкрипцията от английски звучи доста по-добре. Всъщност, това е една от малкото думи на английски, която ми звучи добре. Expirience.  Житейски опит го превеждат. За мен е просто спомен. Не, не спомен. СпоменИ. Това си е точната дума. Но пък не съм някакъв полигот. Речникът казва житейски опит. Кой съм аз, че да споря с някаква бездарна, бездушна и празна книжка? Noone. Who cares? Мда, в 23:23, публично обявявам, че не можах да си взема изпита по теоретична електротехника. Юпиии, доцент доктора инженерЪТ ми рекна- Ще има опитай пак. Мда, винаги съм си мечтал, да ме скъсат. И ето, че дойде и това време. Както и да е, на 1-ви юли ще се явя пак. Да не се надяваме, че този път чудото ще се случи. Всъщност, вярвам във втория шанс, и винаги съм вярвал.  Въпросът е,  дали ще успееш да сграбчиш това, което се случва тук и сега, и да се възползваш максимално от него. Малко хора го могат, но тези които го могат, са наистина Богодокоснати. Както се казваше в една песен- Живей за мига, живей сега ^_^

кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс

Нередовното правене на секс, водело до нарушено зрение.   Всъщност горе пише кекс, непросветлени ми разгонени човече. :Р Това беше тъпо.  Всъщност, беше крайно клиширано. А нашата партия се бори против клишетата. Но пък, едно клише повече, или по-малко, надали ще промени нещо. Това, за което искам да пиша днес, се казва Мързел. Мързелът- сила могъща, неповторима, движеща света.  Искам да пиша и за лятото. Лятото, тази кучка, която ме тегли към себе си, карайки ме неистово да желая, да нямам още един изпит, който е малко вероятно да мина, и който ще влача и аз не знам до кога…  Теоретична електротехника, дами и господа. Смърделът на всички смърдели. УжасТът на всеки бъдещ инженер в РУ. Кошмарът на всички невинни сърца, туптящи в такт. А тактът казва- помощ, помощ, помощ. Добавете и 60 годишна доцентка, която преподава от 35 години примерно, и получавате  взривоопасна комбинация, от която трудно можете да излезете печеливш. Поне не от първия път.  И Мързелът. Тази сила могъща, те тегли навън. Слабите бунтове на здравия разум, който ти крещи неистово- СЯДАЙ, УЧИ, И ИМАЙ ЛЯТО, са потушавани с лекота. Но пък здравият разум също е сила могъща, чакаща в засада, атакуваща, когато най-малко очакваш… Напред, напред, напред пеят войниците в теб. И армията на истната, застава гордо напред, с изпъчени гърди, а в очите им се чете желание за мъст… Напред, напред, напред!  И генералът казва, напред, и генералът тръгва напред. И сам войнът е войн. И войвън е войн, когато е сам…

Днес се навършва още една годишнина. Още си спомням 22 юни 2008-ма година. Помня го като вчера. Тогава точно се запознахме с това ангелче, което все още много много много обичам. (hug) . Тогава стигнахме до извода, че на  16 вече можеш да се омъжиш :D Цял ден си говорихме глупости, и на другия пак, и пак, и пак… От познанството ни, никога няма да забравя няколкото мига на Несебър. Тогава сякаш времето спря. Още си го спомням този момент. И него, все едно че беше вчера. Въпреки, че беше малко по-вчера от преди една година примерно. (+ Попитаха ме, какво да ти подарят? Не знам… И аз не знам какво да ти подаря, при положение, че си толова далеч. Но може би, тази публикация ще е твоят подарък, Слънчице. Честит рожден ден, и нека всичките ти мечти да се сбъднат. И нека да бъде една истинска година, изпълнена със сбъднати мечти, и красиви моменти. (hug)

пп а догодона ме щожеш официално да се снимаш в порно филм, и да влизаш в затвора :D

Една годинка! Имаме си бебе, на годинка! Какво стана? Историята? Ами за създаването на блога, трябва да благодаря на Владо Шерифа. Благодаря Шериф, за това, че косвено допринесе за тази моя идея. След унищожаването на 11.5, се преориентирахме на други посоки. Е, точно преди една година, бяхме на хостинга на Smarfcho. За което изказвам благодарности, че получих едно рамо, докато още не бях сигурен какво точно искам. После май се посдърпахме нещо с тоя човек. Или пък не, наистина не помня. Но факт е, че отдавна вече сме на собствен, пратен хостинг, със личен домейн и т.н. Какво се случи през изминалата година? Взех си матурите. Влязох КСТ. Не ми харесва, ама влязох. (: Там се запознах с много нови, и забележителни хора. Най-ярките личности от които- Зу, Бисер, Дъгичката, Тошко, Арто, Митакус, и още, и още… Мога да изпиша сумати редове по въпроса. Не бях безгрешен. Минахме през доста неща. Но, това всъщност е обзор на блога… Но пък, той отразява част от живота ми… Дали е правилно? Е, минах през първата си сесия. Беше забележително. Представих се супер. Сега съм във втората сесия, обаче там нещата накуцват… А, през тази една година, си намерихме нов шампион по футбол. Не помня кой беше, обаче не ми ареса. Или ИСпания, или Италия. Мамицата му, още мисля, че не струват.  Оново говедо Люис Хамилтън стана световен шампион… Любов? Сещам се за няколко имена. Някои от тях ме карат да хвърча, други не знам как ще ги погледна…  От към любов съм задник.  Не че съм задник… Просто винаги нещата се стичат неправилно. Но пък, карай да върви, пък каквото ще да става. През тази година, открих, колко много мразя политиката. Не съм си подобрил особено обзавеждането на стаята. Не че се задържам много там. За малко за умра… два пъти. :D Чух сирените, катерих се по покриви, под покриви, по тавани, мазета и стълби. Не, не знам как човек може да се катери по мазета. Но пък пробвах. (+ Написаха ми първия акт. Да, междудругото това е интересно. Отбих, защото ми причерня. Обясни го на полицая… Като казах полицай, намериха ми и телефона, който бях загубил през тази година. През тази година, започнах и TheGateKeepеr. Две глави, и до там… Сък. Някой ден ще доразвия историята… На какво ме научи тази година?

1) Пътят е напред
2) Няма съдба
3) Научи ме да обичам истински…
4) Също така, ме научи да мразя червените коси…
5) Научи ме да ценя живота…
6) и да му се радвам…

Това е твърде сълзливо… NeMosGate, честит рожден ден, блогчето ми. Още дълги години да сме заедно. И едно закъсняло ЧРД на блогчето на луничката. ^_^ http://shemettt.blogspot.com/ (което вече е добавено отстрани. ^_^)