Майната му на всички диети, и идеи за отслабване. Не, всъщност, майната му на шибания хляб! В шибания шоколад, който аз шибано отказах преди десет шибани дни, се крие шибаната истина. Всъщност в шоколада има серотонин. Не че има. Нещо в шоколада кара тялото ти да прави серотонин. Викат му хормон на щастието. То те кара да се усмихваш. Всичко е шибана химия. Всички ние сме шибана химия. И когато си спреш достъпа на шибаното вещество към шибания ти организъм,изпадаш в шибана дупка. Преди 10 минути изядох едно Люфле. Ще си чакам усмивката. И спирам колата. Някой ден ще убия някого. Като днеска например. Да излизам аз от мусю Бриколаж, да си гледам наляво, и да си чакам да минат колите. И точно, когато реша да дам газ, и го правя да тръгна, защото няма шибани коли, няква мацка се оказва точно пред капака. Ебало си шибаната мама. Тъй де. Разменихми си няколко изумени погледи. В моя поне се чете- Упс. Е, добре де, тоя път не убих никого. Дейба, не ставам за шофьор. Не че не ставам де. Добре де, не ставам. Е, вярно е, че не я сгазих. Но можеше. За капак на всичко няколко секунди по нататък, след завиването надясно виждам познато лице , и кво дааан. Не ве, не съм блъснал никого. Ама можеше. :D Тъй де, шибаният отговор се крие в шибания шоколад. Отново спирам хляба. Въпреки, че зъболекраката ми направи дупки в зъбите. Да е, отивам аз да ми прегледа нещо, което си мислех, че е прехапано, защото ме заболя, когато го прехапах, такова беше де. Ама все пак. И тя да почне да си вре оня шибан свредел навсякъде. И вре- и вика Боли ли? Миличко такова. Аз- не. Натиска. Боли ли? НЕ!Почва да дълбай. А сега? Аз- АМИ ТИ ИЗКОПА ЦЯЛА ДУПКА ВЕ… И тя- ами май имаш кариес. Риали?! Шибани копачи. Всичко е шибано. Понякога ми се иска да съм шибан рационалист. Но някой ми е дал толкова много шибани чувства. И всъщност, дълбоко под всичко това, ние сме хора. И всичко, което търсим е любов. Искаш ли? Всъщност се нуждая от една шибана прегръдка. Да ве, днеска казах на една приятлека- Аз съм гей. И тя, юпи, може да те сватосам с един мой приятел. И аз- ама наистина ли не ти пука, че съм гей? Падам си по теб, мамка му. Тъй де, ко ли ви пука, да четете на Дидо шибаните словоизлеяния. Теорема на Дидо- Всичко е шибано. Базира се на основната аксиома на живота- Еби го. Дълбоко и шибано.
Приближава се към тъмния ъгъл. Наднича. Очите са напрегнати.
-Какво си ти?- питаш.
-Аз съм това, което винаги ще те преследва - разнася се нежен, и мелодичен глас.
-Но защо? Аз отдавна съм те забравил.
-Но аз теб- не. Ще се връщам все по-често в съня ти. Докато не си спомниш за мен.
-Но аз не искам да си спомням за теб. Нищо хубаво не получих от теб.
-Ти направи за мен неща, които никой друг не беше правил преди. Ти ми даде сърцето си. И душата си-тя се усмихва.
-А ти ги сдъвка, и ги изплю- казва той уморено.
-Не ми казвай, че не искаш да го направя отново-се разнася лукавия и тънък гласец.
-Аз…
-Хайде, искаш ме обратно. Бленуваш за това Искаш отново да ме целунеш.., да ме прегърнеш, да правиш всичко за мен.
Той треперейки приближава устните си до нейните. Обгръща го хлад. Неговата Ледена Кралица, и той я обича с цялото си сърце. Въпреки това в което го е превърнала… Вяско едно косъмче по тялото му, настръхва…Готов за нея…Устните им се допират гальовно… Очите се успокояват. Най-сетне получават каквото са желали. В стаята зазвучава красива музика. Те са щастливи…
Страничният наблюдател вижда човек в усмирителна риза, намиращ се в празно помещение, целуващ празния, студен и мрачен ъгъл на своята тиха лудост…
здравей. нали се сещаш кой съм? трудно можеш да ме забравиш. все пак съм неповторим… и всъщност ти ме накара да разбера идеята на това да бъдеш себе си. ти си едно много специално същество, знаеш ли? хубаво е, че те има. хубаво е, че те познавам. не знам кога ще го видиш това, но все пак, като го видиш, защото пък аз знам, че ще го видиш, честит рожден ден, Еми. толкова много неща искам да ти пожелая. но би било твърде… захарен памук, шоколад, Honey and the Moon, кралството на малките букви, деспоството на нежните песни, страната на… знаеш ли какво наистина ти пожелавам? да се усмихнеш. и тази усмивка да не слиза от лицето ти. както сега е усмихваш. незабравимо прекарване {P}
Как трябва да започне денят? Сънуваш нещо. Винаги, преди да се събудиш, сънуваш нещо. Независимо дали го помниш или не. Спираш да сънуваш. Намираш се във фазата- буден съм, но още не съм си отворил очите. И, мамка супеp е топличко. Мда, пиленце, но вече е време да ставаш. В този момент, трябва да кажеш- Ще бъде един усмихнат ден! Тук има два варианта- да си повярваш, и да не си повярваш. По-добре за теб ще е да си повярваш, защото ключът към всяка мечта, към всяка идея, към всеки хрумване и блян, се крие в това да вярваш. Трябва да повярваш, че днес ще е един усмихнат ден. Ако не можеш да го направиш, обърни се настрани, и повтори фазата със събуждането отново, като този път гледай да си повярваш! Така, станал си, знаеш, че днес ще е усмихнат ден. Следващата стъпка е, да си пуснеш хубава песен. Няма по-хубаво от това да започнеш деня си с хубава песен. Такава, чиято музика те зарежда със идейността на деня. Нещо, което да звучи свежарски. Истински. Зареждащо. Например нещо такова:
Какво казва тази музика? Усмивка. Слънце. Надежда! Какво казва текстът? Следващо правило, слушай МУЗИКАТА, не текста! Пътя към истинския усет на една красива песен, е в това, да затвориш очи, и да усетиш музиката. Така, вярваш, че днес ще е един усмихнат ден, подкрепил си го със хубава песен. Стъпка три? ИЗЛЕЗ НАВЪН! Докажи твърдението! Светът те очаква с отворени обятия. ;)
Тръсиш ли някого, на когото да кажеш “Обичам те?”. Някого, който значи много за теб. Някого, за когото си готов на всичко? Чувстваш ли се самотен? Изоставен? Танцувай под дъжда? Безпощадната, безсърдечна, красива и завладяваща буря. Стихията, изравяща се срещу теб. Стихията, която иска да ти вдъхне страхопочитание. Почувствай я. Толкова е завладяваща. Безнадежна. Но именно в това се крие нейната истинност. Затвори очи. Заслушай се. Чуй тихите викове на обречените. Отчаяният им шепот. Далечните им стенания. Кап-кап.Тя отново е вън. И те зове. Ела при мен. ела при мен, ти бедно дете. Танцувай под дъжда. Нашият танц. Последният ни танц. Децата на бурята.
Търсиш ли някого, на когото да кажеш “Обичам те”? Погледни в огледалото. Това ти е останало. Но то е достатъчно. Отпии от истината.