За това ще си позволя да го напиша.
КОгато направим опит. Да вниквем в погледа на човека отсреща. Когато се научим да изслушваме. А не да се поддаваме на първични изводи. Когато разберем, че да лъжеш не е по-добре от това да си честен. Когато спрем да наказваме грозната истина, в полза на нежната лъжа, когато спре да ни е страх да се отпуснем. Да дишаме. Да живеем. Да летим. Тогава може и да имаме шанс. Аз съм глупак и това ми отива.