Пожелай си нещо, каза тя.
А в замяна ще взема аз твоята душа.
Пожелавам си да я вземеш.
Нея. Душата ми. От мен.
Някъде надалеч я скрии.
Не искам повече да чувствам.
Не желая повече да копнея.
Любов да не изпитвам и
по никого вече да не милея.
Искам да тъна в сивота.
Лъжкиня беше тя.
Още в сърцето ми е моята душа.
Да ме накара да спра да чувствам…
Тя не пожела.
И сами се скитаме в мрака,
ние с моята душа…