Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

Осъзнах ,че никога повече няма да съм същия. И това не е някакво “трогателно” изказване. Когато човек е изболедувал цяла година от нещо, заради което забравя същноста си… Същноста никога няма да се появи отново по същия начин. Никога отново няма да съм това, което бях. Половин човек. Така се чувствам.

В началото на времето.

Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

- Какво правиш?
- Чакам я.
- И къде е тя?
- Там. в началото на времето.
- И ти я чакаш?
- Да.
- Но тя каза да не го правиш.
- Така е.
- Тогава защо я чакаш?
- Заради надеждата.
- Надежда?
- Надеждата, която съм виждал в очите й.
- Това са глупости. Обсебен си.
- Може и така да е.
- Излез с друга. Животът е пред теб.
- Не, Отражение мое. Аз ще я чакам.
- Не може да си толкова глупав.
- Не съм глупав. Просто съм влюбен.
- Строиш пясъчни замъци, глупако…
- … и знам, че приливът НЯМА да ги отнесе.

Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

Пожелай си нещо, каза тя.
А в замяна ще взема аз твоята душа.
Пожелавам си да я вземеш.
Нея. Душата ми. От мен.
Някъде надалеч я скрии.

Не искам повече да чувствам.
Не желая повече да копнея.
Любов да не изпитвам и
по никого вече да не  милея.

Искам да тъна в сивота.

Лъжкиня беше тя.
Още в сърцето ми е моята душа.
Да ме накара да спра да чувствам…
Тя не пожела.

И сами се скитаме в мрака,
ние с моята душа…

Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

Аз съм тъп тъп, тъп, тъп, тъп, тъп тъпак, който пак се влюби…

Монолози на огледалото. 18

Author: NeMo  |  Category: Опитвам се да пиша ;)

- Страх те е от белия лист, нали умнико?

- Не съм писал монолози на огледалото от 3, а може би 4 години…

-  О, той не бил писал…
-  Струваш ми се познат.
- Защото глупако глупав тогава, когато написа последния монолог, аз бях пред огледалото, а не вътре в него. Тогава се оплаквах, че приличам на плужек…
- Значи добре е станало, че си се скрил там.
- … млъкни. Идиот. ТОгава се оплаквах, че приличам на плужек. Сега обаче, като те погледна, разбирам че понякога когато си мислиш, че си на дъното.. се оказва, че имало и поддъново ниво.
- Поддъново?
-Поддъново.
- Смели думи за едно най-обикновено отражение.
- Ти си отражение.
- За кого точно се мислиш?
- Аз съм ти.
- Кой аз?
- Този, който беше силен. Стабилен. И истински. Всъщност, знаеш ли?

- Какво?

- Не аз съм отражението. Ти си сянката…