В началото на времето.

Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

- Какво правиш?
- Чакам я.
- И къде е тя?
- Там. в началото на времето.
- И ти я чакаш?
- Да.
- Но тя каза да не го правиш.
- Така е.
- Тогава защо я чакаш?
- Заради надеждата.
- Надежда?
- Надеждата, която съм виждал в очите й.
- Това са глупости. Обсебен си.
- Може и така да е.
- Излез с друга. Животът е пред теб.
- Не, Отражение мое. Аз ще я чакам.
- Не може да си толкова глупав.
- Не съм глупав. Просто съм влюбен.
- Строиш пясъчни замъци, глупако…
- … и знам, че приливът НЯМА да ги отнесе.

Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

Пожелай си нещо, каза тя.
А в замяна ще взема аз твоята душа.
Пожелавам си да я вземеш.
Нея. Душата ми. От мен.
Някъде надалеч я скрии.

Не искам повече да чувствам.
Не желая повече да копнея.
Любов да не изпитвам и
по никого вече да не  милея.

Искам да тъна в сивота.

Лъжкиня беше тя.
Още в сърцето ми е моята душа.
Да ме накара да спра да чувствам…
Тя не пожела.

И сами се скитаме в мрака,
ние с моята душа…

Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

Аз съм тъп тъп, тъп, тъп, тъп, тъп тъпак, който пак се влюби…

Монолози на огледалото. 18

Author: NeMo  |  Category: Опитвам се да пиша ;)

- Страх те е от белия лист, нали умнико?

- Не съм писал монолози на огледалото от 3, а може би 4 години…

-  О, той не бил писал…
-  Струваш ми се познат.
- Защото глупако глупав тогава, когато написа последния монолог, аз бях пред огледалото, а не вътре в него. Тогава се оплаквах, че приличам на плужек…
- Значи добре е станало, че си се скрил там.
- … млъкни. Идиот. ТОгава се оплаквах, че приличам на плужек. Сега обаче, като те погледна, разбирам че понякога когато си мислиш, че си на дъното.. се оказва, че имало и поддъново ниво.
- Поддъново?
-Поддъново.
- Смели думи за едно най-обикновено отражение.
- Ти си отражение.
- За кого точно се мислиш?
- Аз съм ти.
- Кой аз?
- Този, който беше силен. Стабилен. И истински. Всъщност, знаеш ли?

- Какво?

- Не аз съм отражението. Ти си сянката…

Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

Умри 2017-та!

Искам да свършиш! Още няколко часа!

Мразя тази година.
Никога няма да съм същия. Никога нещата няма да са отново такива, каквито бяха.

Пожелавам си 2018-та да е началото на истината. Както леля Дидка каза- лятото на 2018-та е много важно. Wee shall see.