Някога задавали ли сте си въпроса, защо обществото ни е такова? Защо, можем да видим човек на улицата, нуждаещ се от помощ, и да го подминем хладнокръвно, с мисълтта, че този проблем не е наш? Някога, питалили сте се, защо всички се злослови срещу управлението на света, но никой никога не прави нищо? Някога питалили сте се… Боже, това е толкова изтъркано… Да си човек де. Всеки ще каже, че той е човек, а всички останали са хора. Разбира се… Веси си мисли, че е уникален и неповторим. Че нсе отличава от масата. Или може би не… Аз част ли съм от това общество, което мразя? Ако бъдеш част, то ти се превръщаш в това, което мразиш. Ако не бъдеш част, си обречен на дълго, сложно и трудно съществуване, в което отстояваш себе си, принципите си, идеалите си… По-лесният начин разбира се, да влезеш в обществото, с ясната идея, че го правиш, за да не полудееш. За да имаш хора до себе си. Да се радваш на споделени идеи, да не се отчайваш от това, че масата намира битието ти за странно и отблъскващо… Какво е странно в наше време? Странно е да вярва шв любовта. Странно е да обичаш и да си обичан. Странно е приятелю, да имаш морал. Странно е да намираш за нередно деца на по 14-15 години да правят секс и да не им пука от това, странно е да имаш мечти, да вярваш в нещо… Странно е да се надяваш на утрешния ден и усмивката, която той може да ти донесе. Странно е в 00:01 часа да се усмихнеш, и да си кажеш, че е дошъл нов ден, и че дивото отчаяние е останало в предишния такъв… Такива неща, не се приемат от това общество приятелю… Въпросът е защо? Някой ми каза, че един ден нещата ще се променят. Че идеята на мечтателите ще се върне. Че новият ден, ще е едно ново начало. Каза ми, че светът ще тръгне на по-добро… Каза ми го, и ми се усмихна… А аз стоях там, гледах го с изумление и си казах: “Гледай ти, човек…”