Мацки. Хубаво нещо били. От личен опит казвам. Въпреки, че напоследък нямам особено голямо желание да се занимавам с тях. Което съвпада и с момент от живота ми, в който просто нямам възможност. Винаги ще има някакво но. Страхотна е, но е далеч. Перфектна е, но не иска обвързване. Супер я радвам, обаче аз съм раздвоен. Тя иска всичко, аз не иска мнищо. Трудно можеш да попаднеш на човек, с който си пасвате и физически и психически. Защото, колкото и да си кривим душата, първото нещо, което прави мъж като види мацка е, да я огледа от горе до долу и да си я представи гола евентуално. И устата се отваря, само ако това, което е видял му е харесало. Или ако може да се извлече някаква полза от този разговор. И така. Някои казват, че на света има само един човек, точно за теб. Нечия съдба било да го намерят, нечия- не. За съжаление не вярвам в съдбата. Нито в сродните души. Всичко е резултат на взаимни компромиси. Личният ми проблем е, че не трудно правя компромиси. И това ми е играло лоша шега. Доста пъти.
Друг прболем, е страхът. Виждаш я. Всичко е точно. Тя към теб. Ти към нея. И в един момент нещата даже потръгват. Изведнъж осъзнаваш- не мога да гледма други. Не мога да се свалям с други. Започва леко да те стяга в шията. И изпадаш в паника. Винаги ли ще съм с нея? Животът е толкова кратък, а аз се заробих. В този момент, не овладееш ли паниката, всичко е свършено.
Не бих могъл да дам трезвен съвет за връзките. Чувал съм, че връзката е нещо, продължило повече от месец- два. Веднъж почти празнувах един месец.
И не на последно място. Пари пари и пари. Една мацка иска пари. Дали ще е видно или невинно, дали ще е преднамерено или стонтанно, дали ще те помоли да й купиш нещо, или ще те изманипулира ти да мислиш, че искаш ти да го вземеш… Жената иска пари. Не ми интересува колко сексистко звучи. 90% от подаръците се правят от мъжа.
Всъщност, животът е доста по-прост без терзания по жени. И не говоря за хомосексуални отношения. Говоря за идеята, просто да изключиш тази вариация. И да си караш по течението. Интересното е, че намираш нещо, точно когато спреш да го търсиш. (:
Бях обещал да пиша по-често. Нещо обаче ми се счупи хатърът напоследък. Няма какво да се отбелязва. Животът тече еднообразно. Бачкане, бачкане, проекти. В края на вечерта- пустота. Нищо не ми е интересно вече. Започнах да си разсъждавам по темата за любовта отново. След многократно умно почесване на главата ми, (междудругото, днес я подстригах- ха, честито!). Та стигнах до простичкия извод, че съм готин. ;D Ако искаш да разбереш до точно какъв извод съм стигнал, тряя направиш едно pay per view ;D . Оф, превърта ми главата. Сега ще напишем една история.
Имаше едно време една малка топла крушка. Крушката гордо си светеше от един полюлей. И не само тя. Полюлеят разрешаваше на много крушки да се събират у тях за да светят. Един ден обаче крушката изгоря. Може би напрежението я уби. Полюлеят се натъжи. След време, обгърнато в мълчание, една бяла ръка разви изстиналата крушка и сложи на нейно място друга- която можеше да се стопли и да обгърне стаята със светлината си. Старата беше захвърлена някъде.Сега никой не си спомня за нея. И защо ли? Тя е малка и студена.
Сигурно търсиш поука? Ами, успех желая.