Сигурно го споменавам за пореден път, но не вярвам в съдбата. Вярвам в закона за възвръщането. Равното противодействие. Ако зарежеш, ще бъдеш заярзан, ако нараниш ще бъдеш наранен. Както се отнесеш, такова ще получиш. Някаква фалшива надежда. Един бездарен фарс. Една слаба актьорска игра. А прожекторите ослепително сочат към теб. Към теб и само към теб. Публиката очаква. Вече са нетърпеливи. Давай, изиграй отново играта си! Скрий тъжните очи зад нарисувана усмивка. Потопи отчаянието си в измисления ти свят. Малка моя актрисо. Покажи им колко си мила и коравосърдечна. Как можеш да правиш всичко със всички. И отново да си ти. Покажи им каква манимупалативна кучка си. Покажи им това, което един ден ще се случи на теб. Бъди мострата. Кукла. Ти си нищо повече от усмихваща се кукла с агонизираща душа. О колко много те обичам. Аз съм просто влюбен глупак.
Обичам Queen. Обичам да си пускам техни записи от времето, когато Фреди е бил още жив. И в един момент запчовам да си вярвам, че той и сега е жив. Че тези записи не са от преди повече от 20 години. После си пускам някой по-нов концерт с Пол например. И осъзнавам суровата действителност. Ние сме преходни. Много по-преходни от колкото си мислим. Животът ни, това е една частина. Една прашинка от Вечността. И ако времето е линия, то дали можем да се движим и назад?
Обичам Бохемската Рапсодия. Тя означава много за мен. С право е била вписана в книгата на Гинес като най-яката песен, до колото си спомням. На всички времена. Завинаги. Гениална. Многопластова. Изключително идейна. Съвъренна. Няма съвършенни неща. Но тази песен се доближава максимално до съвъшеннството. Счита се за композиционен връх на Фреди. И то какъв връх.
Обичам да си спомням за неща- отминали. Да се чудя какво ли би станало, ако. Обичам да пускам лентата отново в главата си. И да разигравам ситуацията по друг начин. И изходът да е нов- необичаен, любопитен, различен. Как да дадем воля на тези мечти?
Харесва ми да мисля за отдавна изгубени приятелства. За глуповитите начини по които съм постъпвал с хората. За глуповатите начини по които те са постъпвали с мен. Какъв филм.
Харесва ми да си те представям в бъдеше.
Харесва ми Дидка. Не обичам да споменавам имена в този блог, но ми харесва Дидка.
Обичам сладолед. Със лешников бонбон отгоре.
ОБичам ретроспекциите.
Queen винаги ще съществуват в сърцата ни. Колко изтъркани думи.
Странно беше. Тя отново се беше появила. Нямаше я от толкова много време. Сега отново бе в съня ми. Приказното момиче с черните къдрици, и дълбоките очи, които бяха цветни. Нещо крайно нетипично за сън. Сънуваме в черно-бяло казват. Аз те сънувам в цветно. ЕДинствената цветна картина на сивия фон на нощта.
- В една нощ ще се появявам- казваше тя.
В нощта на пълната луна. Много пълни луни минаха от тогава. Какво ли беше я накарало да се напомни за себе си точно сега? Точно, когато най-сетне бях успял да се откъсна от нея. Сигурно този факт.
Усмихна се. И аз отново я хванах за ръка. А тя беше малка, топла и любяща. Перфектният актьор. Тя обича да ме гледа как се гърча на земята. Как стена в дива агония по нея. Пие от надеждата ми, индигира цветовете ми.И се смее. Този звънък, красиво-зловещ смях. И така, докато единственото цветно не остане тя. Тя и само тя. Ти и само ти. Отново поисках да съм с теб. Отново се отдадох на животинското желание. Защото ти беше по-силна от мен. Обичам очите ти. Обичам косата ти. Обичам как изглеждаш.Обичам естеството ти. Обичам те отгоре, до долу. И от долу до горе.
Време е отново да пиеш от кръвта ми. Пии, докато отново падна бездиханен върху твоята нежна гръд. Пии, любима! Аз съм твой!
Наближава времето на Пълнолунието. Когато портите отново ще се отворят, пропускайки всичко събирано през последния месец. Когато неизказаните слова ще бъдат чути, когато скритите погледи най-сетне ще бъдат забелязани, когато отново ще покажем истинската си същност. И в центъра на всичко това седи тя- луната. Със своя великолепен, пълен блясък. Със своя мистичен, и тайнствен ореол, карал влюбените да правят любов под нея, а поетите да я възпяват години наред. Във вечер като тази, не може да се спи. Тя не ти позволява да го направиш. Има толкова много за вършене и толкова малко време. А единственото, което крещи в теб, е непознатото, диво, и възбуждащо чувство- желанието да пееш срещу пълната луна. Като един истински вълк- изоставен и сам.
Вчера имаше слънчево затъмнение. За жалост, ние видяхме предимно облаци, които криеха луната от слънцето. Или слънцето от луната. В задушаващо нежна прегръдка. Тя ми каза, че луната била във формата на рог. Ерата на козирога. Прозвуча ми красиво. Исках да споделя. Луната казва, че е ерата на козирога. Почти вярвам в зодии. (: Все още не вярвам в съдба. Нямам и намерение.
* * * No Connection
Някога, преди време. Когато още валеше сняг.Когато хората все още се усмихваха. Когато ръцете бяха мили, а погледите - топли. Когато цветовете бяха цветни, а смехът- звънтящ. Искам да те унищожа. А даже не знам какъв цвят са очите ти.