Nemo`s Gate

Настъпва нов ден. Не съм това, което искаш да бъда. И никога няма да бъда.  Обичам песните ти. Но те не са аз. Аз съм Nightwish,Krypteria,Metalica,Rammstein и прочие.  Обичам възгледите ти, но те не са аз. Аз съм поданик на Пътя, направен от мен. Избора, направен от мен.  Обичам да чета какво си писала. Но то не ми звучи реално. И никога не е звучало. Защото ти имаш въображение. А аз-не. Аз имам просто цели.  Аз никога не съм бил това, което очакваш от мен.  Не мога да летя, не мога да говоря нежно, не мога да бъда принц на зелен кон.  За това, и ти спря да очакваш. А аз спрях да се надявам.  И въпреки това, въпреки всичко…  Защо не мога да спра да мисля за теб? Защо ме изгаряш отвътре? Защо те ревнувам? Защо искам да те прегърна? Защо те чувствам? Нелогично е… Но нима има нещо логично на този свят?

Истината е, че явно не съм добър човек. Мислиш ли? Защото аз смятам, че само ти можеш да кажеш, що за човек съм. Аз винаги бих бил… необективен. Пристрастен. Самокритичен. Тъпо е да си мислиш, че е четвъртък, а то да се окаже петък… имам усещането, че съм загубил цял ден от живота си. ИСКАМ СИ ПЕТЪКА! ВЪРНИ МИ ГО!

На границата на този тунел ми е самотно.  Понякога си мисля, че умирам.  После в живота ми се появява някой банан, и оптимизмът отново се връща. Обичам бананите. Те са лъчезарни хора.  Можеш да познаеш бананите по много неща. Например- бананът е  тих човек. Той се пази. Рядко се раздава, респективно рядко можеш да видиш истинската му същност. Но когато го направи, когато започне да се раздава… Товава  усмивката не слиза от лицето ти. Защото бананите са любвеобилни същества.  Те носят щастие.  Бананите… Те летят, но винаги помнят какво става на земята. Типично за бананите е,  че възприемат себе си като всичко друго, но не и като банани.За това бъдете много внимателни, когато си имате работа с банан, защото той може да не знае, че е банан. Бананите са страшни приятели…  А аз имам температура.

иЛи кОлкО е ЯкО! И шАрЕнО! И рЪцЕтЕ гОрЕ, Ъ-ъ-Ъ

Уважаеми лишеи, многоуважаеми мъхове, дълбокопочитаеми тикви и пъпеши,

излизам тук пред вас, за да изкажа възмущение. Живеем в смутни времена, плевели такива, но още по-смутно е фактът, че най-сетне намерихме символа на българската музика. Когато напишем в YouTube.Com - Bulgarian Musiс, първата песен е на… Ивана. Символът на българската музика. Жената, вкарала безспорни хитове като- Сто патрона , Мистър Паричко и прочие. Най-нежния български глас. Ако все пак от чиста проба любопитство отворим въпросната… “песен”, откриваме с втрещение, че тя води към други производни. Като може би върхът на тортата е, планетата земя, около нея - Bulgarian Music, и на фона на това звучи… Делю Хайдутин? Космическата песен? Не веее! Кой тоз Делю хайдутин веее? Радка пиратка звучи ве! Само да те гепна… Та, от това исках да се възмутя- уважаеми лишеи, многоуважаеми пъпеши, скъпи тикви, до кога ще подлагаме ушите си на такива мъчения? Не става въпрос за ютъб като цяло. Става въпрос, за музиката, която слушаме. Става въпрос, че няма нищо смислено в чалгата и производните й. Става въпрос, че сме я закъсали много. Защото чалгата, това е един феномен, рожба на жаждата на хората да гледат цици. Но пък на тия, дето обичат да гледат цици ще им кажа… Има си специализирани заведения за това. Не ми е приятно като щракам каналите, и да попадам на хитови чалга канали, дето се развяват цици, и после малката да ме пита- Ама бате, защо тая кака е гола? То поне да бяха цици… Па то- Чудовището от Силиковата долина. Кога ли ще се научим на нещо стойностно?