Пресъхнала ми е музата. Обаче сме плАтили пАри, и следователно ке пишеме. Не бе, не пиша заради парите. Но пък може да пиша ЗА парите. Имало едно време едно портомоне, пълно с пари. После портомонето срещнало жена. И след известно време се почувствало празно. :D Позната история, нали? Чакай, чакай знам и друга! Не, не знам. :d Тази е достатъчно смешна.А, чакай сетих се! Имало едно време една кола, дето нямала спирачки. И един пич (да речем аз), я карал сума ти време без така.Докато веднъж… Винаги ще си спомняме пешеходеца с добро… Това е тайна. ;D Чакай, сетих се за друга! Аз все пак не съм нормален. Въпреки всичко, не съм нормален. ;P Но пък кой е? (: Всъщност това да си нормален, е въпрос на гледна точка. Лудите не знаят, че лудите са луди. Има си изграден стереотип за нормалност. Например, не е особено нормално да заставаш на ръба на стръмен керемиден покрив, и за това плащаш на някой луд, да ти поправи покрива, хъх? Тоест малко ти подстрекаваш лудостта, хъх? Добре, следваща история- имало едно време луди жичкаджии, разхождащи се с трабанти, имащи 6 метрови стълби, с които спокойно се катерят на височината на балкона ми (втори етаж). Опа, чакай, това са действителни лица. В ретроспекция си говорим за техниците на Нетуоркс. :Р Защо ретроспекция ли? Вече са с по-модерни коли. Но все още са достатъчно луди, че да се катерят. Завиждам им за стълбите… Следващата ни история е за човвекът, който пише за живота си. Неее, не съм аз. Аз пиша за мислите си. (+ Ако взема да пиша за живота си, трябва да напиша роман. Нека да ви разкажа за човека, с многото лица. Нее, това е тъпо. И старо. Тогава може да споделим за човека, който го е страх да покаже себе си. Човекът зад многото обвивки и тайни. Човекът, който… Не, ще разкажем за човека, който трябва да си изпере чорапите. Да, тоя път съм аз… :D Е, сякаш ти не си переш чорапите… Не ги ли переш? иууу, няма да ти идвам нагости! Някога мислех да си ги хвърлям, и да си купувам нови. Ама става скъпо. И за това ги перем. Но пък… Абе, чорапесто. Айде стига ти толкова проникновения. Приближи се. По-близо. По-близо. хайдеде, още малко… Така… Оффф МАХАЙ СЕ ОТ ТУКА, И ВЪРВИ ДА СИ ИЗМИЕШ ЗЪБИТЕ! Имаш баси дъха… Не бе, добре миришеш, шегувам се. Обожавам аромата на десетогодишни платненки, дето не са виждали през живота си пране. Ето пак пране. Якооо Лека нощ, пъпеши :Р
За моята уста се носят легенди. Нека ти кажа една тайна обаче- тя се отваря само за хора, които могат да спорят. Обожавам да споря. Действа ми адски ободрително. А ти? Можеш ли все още да спориш?