След всичко случило се, след милионите думи, след хилядите лъжи, след стотиците наранявания, след десетките съмнения… все пак тя се върти. Все пак тя се върти… Последните думи на Галилей. След това му драснали клечките. Е, години по-късно, църквата признава теориите му, и публично му се извинява… Наистина голяма утеха, хъх? За някои неща има точно време и място. За някои думи има точен момент. И когато смениш пътя, връщане назад няма. Така правят истинските хора. Мазохистите се връщат назад, и тровят съществуванието си. Истниските хора продължават напред. Да, отначало е трудно, непосилно трудно, но минута след минута, час след час, ден след ден… Става все по-реално, и по докосващо. Там някъде по този път може би те чака друго такова разочарование? Или причина да си лепнеш усмивката, която категроично отказва да слезе от теб? Каквото и да е, интересното е, че не знаеш. И тепърва ще го разбереш. За това бъдещето е толкова стряскащо-красиво. Защото никога не знаеш със сигурност какво ще стане. Независимо на какви белези и признаци се обославяш. Нали знаеш? Винаги има и по-голяма риба, която вижда един ход по-напред от теб. И така докато стигнем до изходната риба- аз му казвам Създателя. Съществото, отговорно за всичко. Други му казват Бог, трети… Има ли значение? Това е Сила. Необозрима, далечна, всемирна Сила… И там, когато си на кръстопът, и табелите са ръждясали или изпопадали… Когато се чудиш на къде да завиеш… Затвори очи, завърти се, и почувствай го почувствай… Не, надали ще избереш правилния път… Но поне ще е твоят път. :) Ще е твоят избор. Твоят начин да се справиш с проблема. А това вече наполовина те прави победител. Какво е победител? Победител е съществото, успяло да спаси себе ти… Ти? Победител ли си? Спаси ли се?